Реално Варна има всички условия и перспективи да ускори своето икономическо развитие, да диверсифицира икономиката, да привлича и задържа повече млади хора и специалисти в града. Това е така от години, нo катализаторът така и не се появява, днес в тежките времена, които настъпиха с Covid-19 показаха, че той катализаторът е повече от необходим за региона. Открояват се няколко проблема, но се набива на очи скъсаната комуникация между местна власт и бизнес, изцяло липсата на промоция на региона като инвестиционна дестинация. В добавка e и
тоталната липсата от години на всякакви индустриални зони край Варна. Всичко това се случва на фона на условията в третия по големина град в България – има няколко университета, уникално местоположение, близо до граница с най-голямото пристанище в България или града има абсолютно всички дадености за привличане на ПЧИ инвестиции.
Същевременно докато Община Варна заявява публично от години и мечтае да изгради 10000 декара зона край Варна практически в една гора до Слънчево – без абсолютно никаква инженерна инфраструктура, наличните промишлени зони във Варна са с напълно изоставена инфрастрактура, с изцяло нереновирани пътища, с лоша транспортна свързаност и с лоша поддръжка т.н. наличие на дупки по пътищата.
Докато в Пловдив водещият фактор е частната инициатива – на практика имаме частен оператор на зоната (Тракия Икономическа Зона – ТИЗ там е над 10500 декара изградена за близо 20 години), то в повечето други градове включително и във Варна за развитието на зоните от последните години се търси изцяло подкрепата на държавната „Национална компания индустриални зони” (НКИЗ) или на държавният бюджет. Една от възможностите за развитие на мащабна индустриална зоната промотирана в 10000 декара от Община Варна, беше Национален план за
възстановяване и устойчивост. За съжаление или поради липса на експерти, или поради липса на инициативност, Община Варна не успя да подготви инвестиционен проект и да подготви обосновка за ЕС финансиране – задължителна, проекта им да получи чрез плана оперативни възможности за получаване на безвъзмездно ЕС финансиране за изработка на технически проект – нужен за получаване на европейско финансиране в цел изграждане на зоната от Брюксел.
Безспорно 60% процента от инвестицията в изграждане на всяка индустриална зона е инженерната инфраструктура, изграждане на такава зона от намерение за 10000 декара край Слънчево ще струва десетки милиони лева, които не са по-силите нито на бюджета на Община Варна, нито на бюджета на държавната „Национална компания индустриални зони” (НКИЗ). Единствената реална възможност за реализация на мащабна индустриална зона край Варна е само един, чрез кандидатстване за ЕС финансиране в Брюксел.
И така стигаме до другият генерален проблем – напълно бездействаща местна администрация, напълно бездействаща Дирекция „Европейски и национални оперативни програми, която в очакване на готово или на бюджетни средства от
държавата от инвестиция за последните 12 години не е заявила – абсолютно никакъв проект за нова индустриална зона директно за финансиране в Брюксел. Ситуацията практически се очертава напълно патова, една община която мечтае за 10000 декара, която няма инвестиционен проект, която няма и явно не може да изработи обосновка за ЕС финансиране на мащабна индустриална зона край Варна, община която иска нещо мащабно да направи край Варна (т.н. край Слънчево от една гора днес) – но, без да има от никъде потвърдено финансиране?
Даже чудесата се подчиняват на определени условия. За да се скриеш в сенките е нужна сянка. За да накарате птицата да запее, е нужна птица (експерти). Лозата не израства без семена (инженерна инфраструктура), а огъня не се разгаря без дървета (финасиране). – Олга Громико
