Ускорен план за икономическо развитие и възраждане на Североизточна България 2019-2030 година

🇧🇬 Ускорен план за икономическо развитие и възраждане на Североизточна България 2019-2030 година.

Д-р инж. Дойчин Ников, СНЦ КЧИЗД-р инж. Дойчин Ников: “Североизточна България може да се възроди само чрез обща Черноморска Икономическа Зона, а силата необходима за нейното осъществяване са гражданите днес на България!” (“Всяка мечта ни е дадена, заедно със силата, необходима за нейното осъществяване.” ~Ричард Бах,)

✔️ 2019 година – Министерски съвет на Р България трябва да приеме като стратегически проекти (1.) и (2.) за Североизточна България:

1.) Проект «Български Логистичен Коридор (Азия-Порт Варна-Централна Европа)» – EU Gateway. 

Проекта изработен ота СНЦ “КЧИЗ” и СНЦ “Бъдеще за Варна” в обществена полза се реализира и се изпълнява от 2014 година, към момента проекта е получил подкрепата на Областни администрации – Варна, Добрич, Шумен, Разград и Русе, и общини Белослав, Аксаково, Девня, Добрич, Шумен и Русе, г-н Иван Портних – кмет на Община Варна,  ПК “Европейски въпроси и международно сътрудничество” към Общински съвет – Варна и от Пристанище Варна ЕАД. Проекта е съгласуван на ниво – Министерство на финанси (получени към тях над 10 писма подкрепа от общини и области на Североизточна България), на ниво дирекция Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ), с дирекция Пристанище Варна ЕАД и на ниво дирекция “ЕС програми” –  Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Д-р инж. Дойчин Ников, СНЦ КЧИЗ„При реализация на проекта «Български Логистичен Коридор (Азия-Порт Варна-Централна Европа)» – EU Gateway или EGP проект се планува да се пренасочи през България голяма част от съществуващите и бъдещите международните търговски потоци от Азия и Близкия Изток към Централна и Източна Европа в обем от над 300 милиарда $ за една година. Според оценките на експерти най-малко 3-4% от тези потоци ще бъдат трансформирани при изграждане на Реекспортен Хъб в региона на град Варна. Очаквани допълнителни приходи в БВП са в размер 3.9 милиарда долара, а в държавния бюджет ще са в размер на 410 милиона долара под формата на данъци, при което ще се развият експортните дейности и реекспорта. Допълнително, проектът ще доведе до подобряване на конкурентната позиция на българските фирми чрез намаляване на логистичните разходи с 10% и откриването на 48.000 работни места.“  д-р инж.Дойчин Ников, Председател НПО „Клъстер Черноморска Икономическа Зона

Клъстер Черноморска Икономическа Зон

Формираната нова „Черноморска Икономическа Зона“ (ЧИЗ) има основна цел да предлага на български и чуждестранни компании реализиране на инвестиционните намерения върху модерни индустриални терени с обезпеченост от инфраструктура – пътища,  електричество, газификация, водоснабдяване, канализация, телекомуникации с непосредствена близост до пристанища, безмитни зони и летище, директен шосеен и железопътен коридор до Централна Европа, налични фериботни коридори (автомобилен и железопътен) до Грузия, Русия и Украйна.

⭐ Под проект: ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК & ЕВРОПЕЙСКИ ЕКСПО ЦЕНТЪР – ВАРНА (площ: 3666 декара. етап 1 – 700 декара);
⭐ Под проект: ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК ДОБРИЧ (площ: 600 декара);
⭐ Под проект: ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК РАЗГРАД (площ: 77 декара);
⭐ Под проект: Разширение на ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК ШУМЕН (площ: 1400 +600 декара) и  ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК РУСЕ.

Бенефициенти по проектите за включените новите ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПАРКОВЕ в изпълнение ще бъдат общините в Североизточна България. Експерти на СНЦ “КЧИЗ” могат да ви съдейства с изработка на идеен проект, съгласуване, анализи и обосновка за финансиране на всяка община включила се в общият проект от нова индустриална зона през 2019 година, предоставяме и пълно съдействие на ниво Брюксел (експерти) и на ниво ЕК за заявяване проекта ви за ЕС финансиране (100% безвъзмездно по ОП 2020-2027)! 

⚠️ Изоставане от Румъния = 6 години:  На 12 януари 2012 г., румънското правителство прие проекта от стратегическо национално значение, под формата на Меморандум за разбирателство между Министерството на икономиката (МИ) и Министерството на транспорта (МТ), наречен “Логистичен и Реекспорт Хъб за Централна и Източна Европа“ или “Logistic and Re-export Hub for Central and Eastern Europe – Romanian Gateway”.

👉 Проекта като цел е заложен за реализация (Варна, Русе и Силистра) още в периода 2014-2016 година, плануван е в плана за развитие Р България на МРРБ и в Регионален план за развитие на Североизточен район (СИР) за периода 2014-2020: „Създаване на клъстер от пристанища във Варна, Варненското и Белославско езера, и утвърждаването му като логистичен и дистрибуторен център с пристанища в Русе и Силистра за връзка между Общоевропейските транспортни коридори VII, VIII, IX и ТРАСЕКА.”

Клъстер Черноморска Икономическа Зон

2) Европейски Експо Център Варна (Нов Логистичен и Реекспортен хъб към СЕЕ) за внос и износ в близост Фериботен комплекс Варна.

Проекта изработен от СНЦ “КЧИЗ” и СНЦ “Бъдеще за Варна” в обществена полза се реализира и се изпълнява от 2014 година, към момента проекта е получил подкрепата на Областни администрации – Варна, Добрич, Шумен, Разград и Русе, и общини Белослав, Аксаково, Девня, Добрич, Шумен и Русе, г-н Иван Портних – кмет на Община Варна,  ПК “Европейски въпроси и международно сътрудничество” към Общински съвет – Варна и от Пристанище Варна ЕАД. Проекта е съгласуван на ниво – Министерство на финанси (получени към тях над 10 писма подкрепа от общини и области на Североизточна България), на ниво дирекция Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ), с дирекция Пристанище Варна ЕАД и на ниво дирекция “ЕС програми” –  Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Европейски Експо Център Варна (Нов Логистичен и Реекспортен хъб към СЕЕ) за внос и износ в близост Фериботен комплекс Варна е многофункционален и всеобхватен международен изложбен център от най-висок стандарт в област Варна. Този парк ще бъде един от най-мащабния и от най-висок клас експо центрове в Европа, чиито съоръжения ще бъдат високо технологични.

Клъстер Черноморска Икономическа Зон

Комплекса ще бъде със съвременна архитектура, която перфектно ще съчетава хай-тек, интелигентно управление и екологична загриженост към природата. Голяма част от нови и високо-развити технологии на международно ниво ще се прилага в неговата конструкция за първи път. Реализираните интелигентни, вентилационни и комуникационни системи ще бъдат на най-съвременно ниво в света. Голямата проектната височина на залите, етажната товароносимост и електрозахранването ще му позволява, да реализира специализирани изложби, като мащабни машини изложения, изложения за строителна техника и яхтени, които имат спецефични изисквания към изложбени павилиони.

Всяка изложбена зала е с площ от около 10000 кв. м и рационално проектирани вид. 13 изложбени зали от първия и втория етаж ще разполагат с широк вход. Множество изложби и изложения, ще могат да се провеждат едновременно, без да си пречат помежду си. Големите изложбени зали, дават възможност да използват ефективно пространство и да се реализират добри визуални ефекти чрез специална декорация.

⚠️ Изоставане от Румъния = 6 години:  На 12 януари 2012 г., румънското правителство прие проекта от стратегическо национално значение, под формата на Меморандум за разбирателство между Министерството на икономиката (МИ) и Министерството на транспорта (МТ), наречен “Логистичен и Реекспорт Хъб за Централна и Източна Европа“ или “Logistic and Re-export Hub for Central and Eastern Europe – Romanian Gateway”.

👉 Проекта като цел е заложен за реализация (Варна, Русе и Силистра) още в периода 2014-2016 година, плануван е в плана за развитие Р България на МРРБ и в Регионален план за развитие на Североизточен район (СИР) за периода 2014-2020: „Създаване на клъстер от пристанища във Варна, Варненското и Белославско езера, и утвърждаването му като логистичен и дистрибуторен център с пристанища в Русе и Силистра за връзка между Общоевропейските транспортни коридори VII, VIII, IX и ТРАСЕКА.”

👉 Проект за експоцентър е заложен за реализация край Варна, още преди повече от 10 години от Общински съвет -Варна.

✔️ 2019-2020 година – Изготвяне на технически проект  и Дю Дилиджънс на стратегически проекти (1.) и (2.) за Североизточна България.

1.  Залагане в ОУП (Общ устройствен план) и в плана за простраствено развитие на община/общини (където не е заложен) на под проекти:

⭐ Подпроект: ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК & ЕВРОПЕЙСКИ ЕКСПО ЦЕНТЪР – ВАРНА (площ: 3666 декара. етап 1 – 700 декара);
⭐ Подпроект: ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК ДОБРИЧ (площ: 600 декара);
⭐ Подпроект: ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК РАЗГРАД (площ: 77 декара);
⭐ Подпроект: Разширение на ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК ШУМЕН (площ: 1400 +600 декара) и  ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК РУСЕ (Свободна зона – Русе ЕАД).

2. Включване и на други проекти за нови индустриални зони в общини, като – Търговище, Силистра и други в общият проекта по точка (1.).

⚠️ Изоставане от Румъния = 6 години:  Края на 2012 година на проекта за Реекспортен Хъб: Азия-Румъния-СЕЕ е изготвен Дю Дилиджънс. Проектът беше представен като проект от първостепенно значение (“водещ проект”) в портфейла на проекти EUSDR Румъния – Дунавската стратегия. Румъния получи през 2013 година одобрение на проекта като европейски проект по European Gateway Program (EGP).

✔️ 2021-2030 година – Изпълнение на стратегически проекти (1.) и (2.) (финансиране по-етапно чрез Кохезионна политика, плана Юнкер или ПЧП) за Североизточна България.

⚠️ Изоставане от Румъния = 6 години:  Румъния получи през 2013 година одобрение на проекта “Логистичен и Реекспорт Хъб за Централна и Източна Европа“ или “Logistic and Re-export Hub for Central and Eastern Europe – Romanian Gateway” като европейски проект по European Gateway Program (EGP) и края на 2013 година проекта получи ЕС финансиране от ЕК(Брюксел) като като проект от първостепенно значение (“водещ проект”) в портфейла на Румъния със срок на изпълнение до 2020 година.

 

 

 

✔️ 2021-2030 година – Стратегически проекти за Североизточна България в изпълнение (планирано по-етапно).

1.) Концепция за достъп на дълбоководни кораби (дълбоководни контенеровози и бълкери) в Пристанище Варна (във варнеското езеро и към Пристанище Варна-Запад).

Концепцията е разработена от експерти на СНЦ “КЧИЗ” и СНЦ“Бъдеще за Варна” в обществена полза и включва в рамките на 18-24 месеца на реализация на един от 4 готови проекта (или предложения от 4 инженерни решение /проектни предложения/ за достъп на дълбоководни кораби през Аспарухов мост). Като от тях 3 инженерни решения може да реализират без демонтаж и без вдигане на Аспарухов мост и 1 комплексно инженерно решение – при частично демонтиране на стоманената рампа 160 м на Аспарухов мост, изграждане на подвижен мост (авариен мост) и изграждане на по-висок нов мост Air draft = 57,91 м през варненският залив между трасе Максуда -Казашко (или трасета заложени в ОУП-Варна).  В проекта ще бъде включен и под проект за драгиране на фарватера към канал 1 (море-езеро) и на плавателният канал до Девня на дълбочина 15 метра, ще бъдат изпълнени комплекс мерки (преместване на високоволтови кабели и други)  в цел позволяване на технически достъп на дълбоководни кораби до варненското езеро и до Пристанище Варна – Запад.

Концепцията е разработена от експерти на СНЦ “КЧИЗ” и СНЦ “Бъдеще за Варна” е подкрепена от Пристанище Варна ЕАД и Областна администрация Варна. Концепцията е съгласуван на ниво – Министерство на финанси, на ниво дирекция Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ), с дирекция Пристанище Варна ЕАД и на ниво дирекция “ЕС програми” –  Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

ПРОФ.Д-Р Г.Н. МАРИН ДЕВЕДЖИЕВ:Варненското пристанище има големия геополитически шанс да придобие капацитет, надвишаващ нивото му на регионално черноморско пристанище и сравним с капацитета на големите портове на Германия, Англия, Белгия, Холандия и Франция, разположени на противоположната северозападната граница на Европа – атлантическото крайбрежие. Перспективата за Варненското пристанище, като „вход – изход” към Азия, да увеличава капацитета си, се основава и на демографския взрив и бързо развиващите се икономики на Китай, Индия и държавите от Югоизточна Азия.

⚠️  Изоставане от Румъния = 15 години:  Преди точно 15 години в пристанище Констанца беше изграден първият дълбоководен контейнерен терминал CMA CGM Romania. Терминала започна да функционира през април 2004 г., CSCT (DP World Constanta) като постави нови производствени рекорди в черноморските пристанища, започвайки от 100 000 TEU и достигайки около 1,200,000 TEU за по-малко от 5 години. Терминала е изграден с дълбочината на газене е 14.5 метра, което още 2004 година позволи обработването на кораби и от тип Panamax и Post – Panamax. В момента в Констанца се строи нов втори контейнерен терминал зa Post – Panamax контейнеровози (Pier II S) с капацитет 325000 ТEU. През 2016 година в Пристанище Констанца са обработени 711339 TEU пълни контейнери без празните. (Анализ на Д-р инж. Дойчин Ников, председател СНЦ”КЧИЗ”)

👉 Проекта като цел е заложен за реализация (Област Варна) още в периода 2014-2016 година, плануван е в плана за развитие Р България на МРРБ и в Регионален план за развитие на Североизточен район (СИР) за периода 2014-2020: Предприемане на действия за преодоляване на височинните ограничения и ограниченията в газенето през канала море-езеро за по-големи плавателни съдове (2014-2020 МРРБ)”, създавани от Аспарухов мост в невъзможност от достъп на дълбоководни кораби във Варненско езеро.

 

2.) Модернизация на Пристанище Варна – Запад в изграждане на дълбоководни терминали (контейнерен и за насипни товари).

Днес само товарооборота от Азия към Европа се равнява на над 310 млрд. $ на година. Ежегодно повече от 55 милиона TEU се обработват от пристанища в Европа, а 70% от контейнерите товари влизащи в Европа идват от Далечния Изток. 5,5 млн. TEU са предназначени за Централна и Източна Европа, но отиват към пристанища в Северозападна Европа. Констанца се подготвя и гради бъдещето си, там практически всяка година се инвестират от 180-190 млн.евро европейски инвестиции (ЕС проекти), в момента се строи нов втори контейнерен терминал зa Post – Panamax контейнеровози (Pier II S) с капацитет 325000 ТEU. А какво правим ние в България, в едно черноморско пристанище стратегическо за България или Пристанище Варна – практически нищо?

ПРОФ. Д-Р Г.Н. МАРИН ДЕВЕДЖИЕВ:В качеството си на източна „врата” на ЕС, Варненското пристанище дава възможност на България да реализира геополитическата си роля на „център на най-средиземната суша”, както определя навремето Балканския полуостров проф.Иван Батаклиев. Както е известно, географското положение е най-устойчивия фактор в развитието на една страна или регион. За България, в новата й роля на пълноправен член на ЕС, контактите със страните от Азиатския континент се превръщат в приоритет. А те ще се осъществяват главно чрез морските ни пристанища Варна и Бургас”.

Девненският задпристанищен хинтерланд (Пристанище Варна-Запад)

През 1969 година започна работата по прокопаване на канала Варна – Девня и изграждането на пристанището в Белославското езеро, по предложение на БАН. В проекта на БАН беше направено разпределение за над 100 кейови места в цел пълното усвояване на брегаПо неясни причини обаче, проекта се изпълнява проект в десетократно по-малък капацитет места за товарене на кораби. Вместо транспортирането на изкопаните маси на запад в цек засипване на Тръстиковското блато, те се депонираха в южната част на езерото, което доведе до свличане в акватория на канал-езеро. По ред причини, явно конюнктурни, пристанището наречено тогава „Варна запад”, беше изградено с десетократно по-малък капацитет, не успя да достигне западния езерен бряг, където първоначално по проект се планираше бъдат разположени най-големите терминали.

С изграденият капацитет тогава, а и наличен днес, пристанището „Варна запад” функционира вече 33 години – дълъг период, през който пристанището средно годишно обработваше 2/3 от товарооборота на целия Варненски пристанищен комплекс. Очерталата се нова евроазиатска перспектива за България обаче и потока на товари (контейнери) от Азия към Централна Европа, отново ни връща към необходимостта от усвояването на предложения от БАН проектен капацитет на пристанище. Налична изградена инфраструктура (Пристанище Варна-Запад и Фериботен комплекс -Варна) и нарасналата роля на пристанището в континентален мащаб с голям потенциал за включване към новият “Пътя на Коприната” или към  инициативата “16+1” на Китай, налага не само да се усвои напълно бреговата ивица на Белославското езеро за кейов развитие, но и адекватно да се развие инфраструктурата в задпристанищния хинтерланд, при решение и на достъпа на дълбоководни кораби през Аспарухов мост.

Поддържането на плавателните дълбочини Варна-Девня

Вследствие провеждането и разширяването на плавателни дълбочини (в Хамбург на 117 км по подходите по река Елба и в акваториите) най-големи пристанища по атлантическите брегове на Европа векове наред са предпочитани от корабовладелците в достъп на товарите от Азия. Самите плавателни каналите към тях се поддържа и усъвършенства система от фарове и знаци, улесняващи плаващите по тях кораби. Действат и съответни лоцмански екипи. 

Въпреки затлачването на плавателната дълбочина в 22-километровия фарватер на Варненския пристанищен комплекс и на акваториите на неговите участъци през изминалите 33 години, осезаеми мерки от отговорните фактори или нужно мащабно драгиране – досега не са предприемани. Заради шлама, който Содовите заводи изпуска вече 53 години, Девненската низина е и екологично застрашена. 

В неочаквано възникналата дискусия още 2009 година за „преместването” на пристанище „Варна-изток”  към “Варна-Запад” единственото, което се споменава за поддържането на плавателните дълбочини, е: „обсъждат се три варианта за увеличаване дълбочината на канала към Варненското езеро. Стойността им е между 1 и 6 млн. лв За да могат да се обработват по-големи кораби, е необходимо драгиране на канал 1 от фара на Морска гара до изхода към езерото, под Аспаруховия мост. През последните 5-6 години обаче, дълбочината там е намаляла до 12 м заради натрупването на около 100 000 куб. м наноси. Това ограничава обработката на кораби с газене до 11,50м. В тази връзка два от вариантите предвиждат дълбочината на канала да се увеличи до 13 м”.

✔️ От 10 години почти всички: еднозначно заявяват, че на Варна е нужен дълбоководен терминал? 

Изпълнителни директори на пристанища (Доц. Д-р Божидар Чапаров – бивш изп.директор Пристанище Варна ЕАД и кап. Жорж Дерелиев, Изпълнителен Директор на БВФ Порт Бургас и Данаил Папазов – бивш изп. директор Пристанище Варна), ред министри, зам. министри на транспорта и експерти в Министерство на транспорта ( Генчо Георгиев и Иван Якимов), министерство МРРБ („Предприемане на действия за преодоляване на височинните ограничения и ограниченията в газенето през канала море-езеро за по-големи плавателни съдове, 2014-2020, МРРБ” създавани от Аспарухов мост в невъзможност от достъп на дълбоководни кораби във Варненско езеро), експерти от Морската камара във Варна (кап. Богдан Богданов – Председател на Българската Морската камара, Председател на Българската Морската камара, Проф. Анелия Клисарова и членовете на Българската морска камара) и председатели на Държавна комисия по стокови борси (Христо Миленков – бивш председател) и морски експерти (сдружения в обществена полза – СНЦ “КЧИЗ”, СНЦ “Бъдеще за Варна”, Д-р инж. Дойчин Ников, Свилен Крайчев – заместник- генерален секретар на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), инж. Красимир Маринов завършил Одеския институт за инженери за морския флот и други.), специализирани и морски медии (Pan.BG от 2012 г., Морски вестник от 2013 г., Българско геополитическо дружество от 2013 г., и Maritime.bg от 2016г.). – заявяват еднозначно и от години, че на пристанище Варна са нужни спешно дълбоководни терминали! <Анализ на Д-р инж. Дойчин Ников , цитирани публикации , и анализ СНЦ “Бъдеще за Варна”>

Клъстер Черноморска Икономическа Зони

⚠️  Изоставане от Румъния = 15 години:  Преди точно 15 години в пристанище Констанца беше изграден първият дълбоководен контейнерен терминал CMA CGM Romania. Терминала започна да функционира през април 2004 г., CSCT (DP World Constanta) като постави нови производствени рекорди в черноморските пристанища, започвайки от 100 000 TEU и достигайки около 1,200,000 TEU за по-малко от 5 години. Терминала е изграден с дълбочината на газене е 14.5 метра, което още 2004 година позволи обработването на кораби и от тип Panamax и Post – Panamax. В момента в Констанца се строи нов втори контейнерен терминал зa Post – Panamax контейнеровози (Pier II S) с капацитет 325000 ТEU. През 2016 година в Пристанище Констанца са обработени 711339 TEU пълни контейнери без празните. (Анализ на Д-р инж. Дойчин Ников, председател СНЦ”КЧИЗ”, анализ СНЦ “Бъдеще за Варна”)

👉 Изготвяне на проект за Разширение на контейнерния терминал – Варна Запад (Разширение за обработка на 100 х. TEU) е заложено още 2008-2010 година в Национална програма за развитие на пристанищата за обществен транспорт 2006-2015 година.

👉 Проекта в “Проектиране и строителство, 2014-2020 година – обща стойност: 620 млн.евро” е заложен в Стратегия за ПОДОБРЯВАНЕ НА ТРАНСПОРТНАТА СВЪРЗАНОСТ – ПРИОРИТЕТ ОТ НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ: БЪЛГАРИЯ 2020 в Приоритетна ос 3 „Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари”:  Цел 1 – Ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура, Мярка 5. Развитие на логистичната инфраструктура:  “Изграждане на специализиран контейнерен, зърнен и пътнически терминали и разширение на пристанище Варна, в т.ч.: – специализиран контейнерен терминал; – специализиран зърнен терминал със силозно стопанство; – две допълнителни корабни места на контейнерен терминал Варна- запад 100 млн.евро; – нов специализиран тер-минал за опасни товари; – нов пасажерски терминал, морска гара и яхтено пристанище на Варна -изток.”

3.) Проект за модернизацията на жп линията Русе – Варна (Възстановяване на проектните
параметри на железопътната линия Русе-Варна).

Железопътната линията Русе – Варна осъществява транспортната комуникация между общоевропейски транспортни коридори VІІ и
VІІІ (при жп гара Синдел) и заема стратегическо място за развитие на железопътната инфраструктура на Р България.
Стратегическата роля на трасето се обуславя и от факта, че е и найпряката връзка между пристанище Русе – на река Дунав и
пристанище Варна – на Черно море.

⚠️ За да може един жп път да изпълнява функцията на транспортен коридор, той трябва да осигурява възможност за предвижване на жп товари поне 100 км/ч – един показателите, на които нашата жпмрежа и жп линия Русе-Варна не отговаря. 

След реализирането на проекта за модернизацията на жп линията Русе – Варна ще се постигне:
⭐ Подобряване на качеството на услугите на железопътния транспорт чрез намаляване на времето за транзитно преминаване;
⭐ Повишаване на безопасността на транспортните операции o Стимулиране на икономическото развитие на регионално и
национално ниво;
⭐ Обезпечаване на техническата и оперативна съвместимост, в съответствие с установените европейски изисквания.

ДП НКЖИ разполага с пълна проектна готовност за започване на строителните дейности по проекта. Техническият проект е
финансиран по TEN-T. Проектът е разделен на два участъка: Русе – Каспичан, • Дължина – 135 км • Еднопътна жп линия и Каспичан – Варна, • Дължина – 97 км • Двупътна жп линия.

Обща индикативна стойност за проекта: 305 714 901,6 евро

Очаква се ремонтните дейности да започнат през 2019 година и да приключат през 2023-та.

⚠️  Изоставане от Румъния = 5-10 години:  Изграждането на високо скоростна железопътна линия Будапеща – Букурещ – Констанца ще продължи около 12 години и се очаква да бъде завършено през 2020 година. Стойността на проекта възлиза на осем милиарда евро. Влаковете ще могат да се движат по линията със скорост между 220 и 250 километра в час. Румъния и Унгария подписаха през ноември 2007г. споразумение за изграждането на високоскоростна жп линия, която да интегрира двете страни към международната мрежа на железопътния транспорт с високоскоростни влакове, свързващи големите градове в Европа

Клъстер Черноморска Икономическа Зони

4.) Проект за Интермодален терминал Русе.

Чрез неговата реализация, както и чрез модернизацията на жп линията Русе – Варна ще се подобри качеството на железопътния
транспорт в България и страната ни ще направи стъпка напред към постигане на техническа и оперативна съвместимост, в съответствие
с всички европейски изисквания.

На 24 юни 2015 година беше представен проект за Интермодален терминал Русе – Възложител е Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Изпълнител е обединение „Дунав“, съставено от „Евротранспроект“ ООД и „Мигети“ ЕООД. Стойност на техния договор е 3 898 900 лв. без ДДС. До този момент са изпълнени всички дейности по фаза 1. Извършени са предпроектни проучвания, на тяхна основа ДП НКЖИ утвърди площадка на интермодалния терминал на терена на гара Русе–изток разпределителна. Изпълнителят подготви варианти на генерален план на площадката на ИМТ и ще бъде избран най-ефективният вариант на разположение на елементите на интермодалния терминал. Всички институции – национални администрации, местни институции, експлоатационни дружества, са уведомени за инвестиционното предложение за изграждане на ИМТ Русе. Започната е процедурата за преценка на приложимите, свързани с оценка въздействието върху околната среда. Предстои подготвянето на идеен проект за избраната площадка в 3 варианта.

Терминалът е с дължина 992 м и широчина 128 м. Общата площ на пътните настилки е 80 093 кв.м, общата дължина на
железния път е 7420 м, а общата площ, на която е разположен терминалът, е 12.4 ха. Максималният капацитет на съоръжението е
115 200 TEU (twenty footequivalent unit) – интермодални единици, а инвестиционната му стойност е 21 792 543 евро.

⚠️  Изоставане от Румъния = 5 години: Проект за интермодален терминал в Гюргево е стартиран още 2014 година (High Performance Green Port Giurgiu Stage II – Construction). Проучването е завършено през август 2015 г. и представлява етап 1 от превръщането на свободната зона пристанище Гюргево в високо ефективно “зелено” пристанище. Проучването предвижда подготвителната работа, необходима за модернизирането на пътя, железопътния транспорт и пристанищната инфраструктура, заедно с изграждането на интермодален терминал.

⚠️  Клъстер Черноморска Икономическа Зона (КЧИЗ) още 2018 година поиска интермодалния терминал в Русе да бъде заложен за реализация в ОП „Транспорт“ 2020-2027.

👉 Проекта в “Подготовка, проектиране и строителство, 2014-2020 година – обща стойност: 12 млн.евро” е заложен в Стратегия за ПОДОБРЯВАНЕ НА ТРАНСПОРТНАТА СВЪРЗАНОСТ – ПРИОРИТЕТ ОТ НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ: БЪЛГАРИЯ 2020 в Приоритетна ос 3 „Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари”:  Подготовка на изграждането на интермодален терминал Русе – Цел 1 – Ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура, Мярка 5. Развитие на логистичната инфраструктура: “1.5.6. Изграждане на интермодален терминал (контейнерна площадка, закрит склад, зърнен тер-минал, силозно стопан-ство) в Северен централен район за планиране на регионалното развитие в България – Русе.”

Клъстер Черноморска Икономическа Зони

5.)  Инвестиционен проект за интермодален терминал Русе (в Свободна зона – Русе ЕАД)

Свободна зона – Русе ЕАД има инвестиционен проект и предвижда търсене на партньорство за изграждането на интермодален терминал с обща площ от около 40 хил. кв. м за претоварване на различни видове генерални товари. Инвестиционното предложение цели изграждането на комбиниран терминал по долното течение на река Дунав за претоварване на различни видове товари на закрито, претоварване на контейнери и товарни автомобили (ро-ро). Капацитетът на пристанището ще позволява едновременното обслужване на два товарни кораба, както и директно трансбордиране от речни към речно-морски плавателни съдове. Претоварването ще се извършва чрез мостови кранове с товароподемност от 25 т. Предвижда се и възможност за добавяне на допълнителни кранове, в случай на увеличени работни обеми.

Клъстер Черноморска Икономическа Зони

 

4.) Проект за автомагистрала (скоростен път) Русе-Варна.

За скоростна магистрала с 4 ленти която да свърже Варна и Русе и така да направи достъпно черноморието за идващите от север туристи се говори от 2014 година.  Отсечката Русе – Варна е най-кратката и ефективна автомобилна връзка между най-големите наши пристанища на Дунав и Черно море.  Финансирането на автомагистрала Русе-Варна може да стане с евросредства, или по обявения в края на 2014 г. „План за инвестиции за Европа“, станал популярен като „План Юнкер“.

⚠️ За да може един път да изпълнява функцията на транспортен коридор, той трябва да осигурява възможност за предвижване с миниум 120 км/ч  и да позволява трафик от поне 20000 автомобила на денонощие. 

⚠️ Изоставане от Румъния = 6 години: На 29 ноември 2012 г. е открита втората част на магистралата А2 между Черна гора и Меджидия. На практика, Магистралата Soarelui A2 Букурещ – Констанца с обща дължина 211 км е завършена напълно, след 25 години от откриването на първия участък, Fetesti – Cernavoda (1987). Така инфраструктурният проект, който помага и на завода Ford в Румъния е завършен почти за 10 години, откакто правителството на Румъния отправи явно обещание по привличане на инвеститори: „Акоискате бързо изградена модерна инфраструктура трябва да се наемат професионалисти, а не политици!“.

👉 Проект заложен в ПРИОРИТЕТНИ ПРОЕКТИ (Българския принос за подготовката на Стратегия на ЕС за Дунавския регион) Комплексно проектно направление №5: Развитие и модернизацията на транспортната инфраструктурата по направление Дунав – Черно море (Русе – Разград – Шумен – Варна): Компоненти (конкретни проекти): Реконструкция и изграждане на четирилентов път І-2 Русе – Разград – Варна от км.12+208 до 37+300”; Път I-2 „Русе – Разград” от км 54+700 до км 61+053 и от км 63+420 до км 69+300, – Път І-2 “Разград – Шумен” от км 88+010 до км 92+700.

Д-р инж. Дойчин Ников, СНЦ КЧИЗД-р инж. Дойчин Ников: “В момента дори и на пристанище Варна да пристигнат товари (контейнери) транзит за Централна Европа, те няма как да бъдат превозени скоростно, тъй като липсва модерна интермодална и транспортна схема между Варна и Русе (море – суша – река и обратно) . 

Днес нямаме нито скоростна автомагистрала, нито има жп транспорт от блок-влакове, липсва и модерно скоростно жп трасе, липсват и нужните интермодални терминали от готова инфраструктура във Варна и в Русе, липсва и дълбоководен контейнерен терминал в Пристанище Варна, който да обслужва дълбоководните кораби превозващи в транзит контейнери с товари от Далечния Изток към направление Централна Европа.

Завършването на магистралата до София – АМ “Хемус” след 2025 година, не е спасението и икономическият път на Варна към Европа, магистрала или скоростен жп път до Русе – това трябва да е целта и нашата връзка с Централна Европа и към другите пристанища по Дунав и Централна Европа.

Без формиране на нов логистичен коридор Азия-порт Варна-Русе-Централна Европа с изградена нова транспортна схема между Варна и Русе – няма как да развиваме пристанище Варна, а с това и целия Североизточен регион.

Без дълбоководен контейнерен терминал в порт Варна и без модерни индустриални зона с напълно готова инфраструктура край Варна, Добрич и Разград, няма как да имаме мащабни инвестиции ПЧИ в региона или да имаме нужните ни днес транзитни товари в пристанищата ни.”

 

Д-р инж. Дойчин Ников, СНЦ КЧИЗ

Плана е изготвен в обем на 26.06.2019 година от Д-р инж. Дойчин Ников, председател на Клъстер Черноморска Икономическа Зона (bsezcluster.org), СНЦ “Бъдеще за Варна” (e-democracy.bg), автор на мащабни проекти за Варна, подкрепени в пълен обем вече от 5 области и 8 общини от Североизточна България, проект подкрепен от г-н Иван Портних – кмет Община Варна и от комисията „Европейски въпроси и международно сътрудничество“ към местния парламент, подкрепени и от общини Белослав, Девня и Аксаково в конкретни съгласувани проекти:  «Български Логистичен Коридор (Азия-Порт Варна-Централна Европа)» – EU Gateway за Североизточна България;  «Европейски Експо Център Варна (Нов Логистичен и Реекспортен хъб към СЕЕ) за внос и износ» в близост Фериботен комплекс Варна и   «Втори Аспарухов мост на две нива» съглано утвърденото трасе за втори мост заложено в действащият Общ устройствен план – Варна.

Обществени медии подкрепили обществената ни кауза за ускорено развитие и възраждане на Североизточна България 2019-2030 година (за подкрепа и за контакт със СНЦ”КЧИЗ”):

BNT1ТВ Черно МореНова ВарнаТелевизия Добрич

bg_BGBG
en_USEN bg_BGBG