Проект «ИНТEГРИРАН ЦЕНТЪР & ПОЛИКЛИНИКА “Каменар”» на СНЦ “КЧИЗ“

Иновативен и социално значим проект в обществена полза – стартира СНЦ “КЧИЗ”!

Цел на проекта „ИНТEГРИРАН ЦЕНТЪР & ПОЛИКЛИНИКА – КАМЕНАР”: Реализацията на проекта, има за цел да осигури съвременно медицинско обслужване на европейско ниво за жителите на с. Каменар и на близките села.

Д-р инж. Дойчин Ников, председател на СНЦ “КЧИЗ”: “Комплекса ще бъде една пълноценна поликлиника, която освен с медицински кабинети, ще разполага с модерен стоматологичен кабинет, аптека, кабинети на общо-практикуващи лекари, ветеринарен и други кабинети – напълно оборудвани на европейско ниво. Комплекса ще разполага с линейка и екип с медицинско оборудване, която ще може напълно пълноценно или по-спешност да обслужва болни, родилки и пенсионери от с. Каменар, с. Въглен, с. Яребична, с. Орешак, с. Куманово, с. Кичево и други села. Вече има заявен интерес за откриване на стоматологичен кабинет в комплекса.

Проекта е напълно иновативен за Община Варна и ще се реализира с ЕС безвъзмездно финансиране до 80%. Центъра ще бъде насочен и за обслужване на хората с увреждания и техните семейства, както и към лицата на възраст над 65 години с ограничени възможности за самообслужване от с. Каменар и близките села.

Предвижда се създаване на отделно звено (социално отделение) към Интегрирания център “Каменар” за предоставяне на услуги за социално включване в общността или в домашна среда – до 4 лични асистенти, до 2 домашни помощници, медицинска сестра и психолог, който ще помагат почасово (или на доброволни начела) на хората в неравностойно положение в с.Каменар и близките села. Потребителите на новия център ще получат равен достъп до здравни, социални и други услуги. Работата с всеки един от хората ще бъде в зависимост от изготвеният му индивидуален план.  

Един домашен помощник ще обслужва 8 лица по график, или 56 лица ще се възползват от услугата домашен помощник. 4 лични асистенти ще осъществяват полагането на постоянни грижи за дете или възрастен с трайно увреждане, или тежко болен, за задоволяване на ежедневните им потребности. Целта е да се осигури на нуждаещите се достъп до дългосрочна здравно-социална грижа. На потребителите на услугите ще се оказва и психологическа подкрепа от наетия по проекта психолог. Освен, че начинанието ще развие нова форма на почасови социални услуги в с. Каменар и близките села, то ще осигури трудова заетост на безработни лица.” коментира Д-р инж. Дойчин Ников.

  • ДАТА: МАРТ, 2019
  • КЛИЕНТ: OБЩИНА ВАРНА (Каменар, Въглен, Яребична, Орешак, Куманово и Кичево)
  • СРОК НА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОЕКТА: до 2 години
  • ПРОЕКТНИЯТ РАЗМЕР НА ИНВЕСТИЦИЯ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОЕКТА В ПЪЛЕН ОБЕМ: 1,5 мил. ЕВРО за I Етап
  • 100% ГОТОВНОСТ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ В БРЮКСЕЛ ЗА ЕС ФИНАНСИРАНЕ: Авторска концепция, идеен проект, 3D проект  и обосновка за ЕС финансиране
  • 75-80% НАЛИЧНО ЕС ФИНАНСИРАНЕ: За бенифицент – Община Варна по ОП 2020-2027

 

Анализ – Фондация „отворено общество” – София, 2002:

Понастоящем при провеждането на здравната реформа се наблюдават изключително негативни тенденции, свързани със здравословното състояние на ромите: висока заболеваемост, висока смъртност, ниска продължителност на живота. Средната продължителност на живота сред ромите например е с над 10 години по-ниска в сравнение със средната за страната. Тези тенденции съществуват повече от 10 години, но през последните няколко години се задълбочават. Масовото обедняване, непълноценното хранене, постоянният стрес, нехигиеничните жилищни условия, ранните и чести раждания са причина за рязкото влошаване на здравето на ромите (И. Томова, 2000).

Безспорно бедността е първият и най-сериозен фактор. Тя е несравнима с тази на останалото обедняло българско население. Става дума за унаследена бедност, задълбочена от масовата и продължителна безработица сред ромите. По данни на Световната банка от 1995 бедността сред българите е девет пъти по-ниска в сравнение с тази при ромите (И. Томова, 2000).

Влиянието на бедността върху здравето на ромите е многостранно. 90 % от тях не са в състояние да заплащат потребителските такси на общопрактикуващия лекар. Ето защо те избягват посещенията при него или отиват на преглед едва когато състоянието на болния в семейството се влоши. Поради липса на средства ромите не могат да си позволят да купят предписаните лекарства или ги купуват твърде късно, когато болестта е напреднала и лечението вече не е ефективно. Транспортните разходи до районните здравни заведения също са сериозна бариера за много роми. За тях е непосилно да плащат установените болнични такси, както и лекарствата, с които се провежда болничното лечение. Много лекари, особено в хирургичните отделения, искат ромите да заплащат операции и манипулации, в резултат на което те изобщо отказват да постъпят в болница и да се лекуват. Самолечението е най-честата форма на лечение в ромските махали, включително и чрез различни методи на нетрадиционната медицина.

Отдалечеността на здравните служби от ромските квартали е друг сериозен фактор, ограничаващ достъпа на ромите до медицинско обслужване. На много места те трябва да изминат голямо разстояние, за да бъдат прегледани или лекувани.


Related Works

Social media & sharing icons powered by UltimatelySocial
Facebook
Facebook
Twitter
Pinterest
LinkedIn
bg_BGBG
en_USEN bg_BGBG