Щедростта, с която една местна администрация и един кмет харчи публичният ресурс на един град с голям потенциал, намира оправдание в обемите на общинският бюджет, който е вторият по големина в страната след този на столицата. Не зависимо от почти половин милиардният си бюджет, Варна си остава единственият голям град в България, който няма индустриална зона. Интересен е факта, че близка на Варна малка община – Община Шумен има днес вече 1400 декара индустриална зона почти напълно запълнена с производствени мощности на международни компании, зона реализирана чрез ПЧИ в партньорство с община още в далечната 2009 година забележете при бюджет от 45 млн. лева на Община Шумен или над 10 пъти по-малък от този днес на Община Варна.
Амбицията в едно пълно твърдоглавие на една местна власт, която иска упорито да убеди всички и вероятно първо себе си, че един град може да се развива – без икономика, без индустриални зони и без да привлича чужди инвестиции за сметка на мащабни инвестиции само в едни булеварди разделящи града на две или само проекти по „меки“ мерки е просто показателен пример как нагледно едно недалновидно управление на един град пропилява с размах икономическият потенциал на един черноморски град от години.
За последните 4 години единственото което беше постигнато от един кмет и неговата администрация от безброй обещания по медии, от няколко подписани меморандуми с други общини, от десетки виртуални проекти на общината – съществуващи по няколко месеца за избори без една даже снимка или схема, че убеди основно всички, че като кмет на града – нито има амбицията, нито има явно има капацитета и екип в общината да реши окончателно този важен за града въпрос. Липсата на желание и всякакви експертни възможности на наличната местна власт са потвърждават и от липсата даже днес на изработен идеен проект за индустриална зона, или поне нещо съгласувано практически на ниво София, планирано или решено – в посока и един път завинаги град Варна напълно реалистично до няколко години да има индустриална зона край града.
Варна има всички предпоставки за значимо икономическо развитие – има море, с добър климат и стратегическо положение, има пристанище, летище, университети и въпреки това продължава да пропада по пътя към устойчиво развитие. Ако не броим старият индустриален център Девня, Варна остава в периферията на икономическата активност в страната – новите заводи много рядко избират тази локация. Независимо от многото политически приказки обещания на местната власт и един кмет за момента край града индустриална зона с готова инфраструктура – няма, постиженията на другите градове са безспорни с индустриални зони край града – Пловдив – 10,500 декара, Шумен – 1400 декара и Бургас – 360 декара, всичко това нагледно показва, че е нужна една генерална промяна в политика на местната власт. За последните 10 години съгласно НСИ – преките чужди инвестиции ПЧИ (без натрупване) в района на Варна са под 380 млн. евро до 2013 година те са в срив, в Пловдив са над 1,5 млрд. евро, Бургас са 1,2 млр.евро, а Шумен 1,3 млрд.евро, което нагледно показва, че без индустриални зони – града няма как практически да има икономика, да има ръст значим на доходите и да привлича мащабни инвестиции.
Кого още трябва да убедим експертно на ниво Варна, че в общината няма експерти по темата, или в това че града и икономиката на града – спешно и належащо се нуждае от индустриална зона – готова на зелено с цяла инфраструктура от налични възможности за чужди инвестиции – нови производствени мощности с нови иновативни технологии на производства?
Чрез реализация на икономическа зона и международен експо център града може да привличаме международни компании, мащабни инвестиции (ПЧИ) и да се насърчаваме иновациите и внедряването на нови дигитални технологии във всички сектори на варненската икономика, в цел да повишим доходите на варненци, да се увеличи производителността и да се открият нови работни места.
Д-р инж. Дойчин Ников
председател Клъстер Черноморска Икономическа Зона (КЧИЗ)
