Според направената официална демографска прогноза постоянното население на града до 2030 г. ще достигне половин милион души. Според експерти обаче реалната цифра ще е по-скоро до 2 милиона души, вземайки предвид и временно пребиваващите.
Тролейбусният транспорт транспорт е напълно неефективен за нуждите на град Варна. Основният проблем е свързан с това, че по улиците на Варна няма отделна лента за електрическите возила, при задръствания в резултат на инцидент или интензивен трафик те се оказват буквално парализирани. Макар, че тролейбусният транспорт е са сред екологичните варианти за организиране на градския транспорт, те се движат с едва 12 -13 км/час – скорост, която не подхожда на развиващ се европейски град като Варна.
Алтернативата е монорелсова железница или лека градска железница, комбинирана – надземна извън централните зони и с трасе над земята в централната част на града, или изцяло метрото от наземно извън централните зони и изцяло подземно в централните зони на града при значително увеличение на трафика и броя МПС в бъдеще във Варна.
Като окончателното решение на проблема при наличиена държавническо планира и при осигуряване ЕС финансиране е метрото в едно по-етапно изграждане от надземна и подземна част, както примерно в Палма де Майорка. Там още от 2007 години има функциониращо метро в този пристанищен град в Испания при жители от близо 350000 тогава, което е напълно съизмеримо като агломерация жители днес с град Варна.
Метро е скъпа инвестиция от инфраструктура в изграждане, нужно е задължително внимателно да бъде планирано, анализирано от гледна точка на възможности от ЕС финансиране и от гледна точка на експлоатационни разходи в поддръжка за един град като Варна. Предимствата са му безспорни със средната скорост на движение на метрото – движение между станции, спиране, изчакване, потегляне, е 36-38 км пред надземният транспорт със средна скорост от около 14 км.
При похарчени колосални средства десетки милионни в напълно спорни транспортни проекти във Варна за последните 7 години, досега от общината се говорили само и единствено за пътища, булеварди и магистрали, които провеждат само автомобилното движение. Концепцията в Европа е напълно обратна и тя в посока от обслужване на градовете от релсов транспорт или алтернативен транспорт – бърз, модерен и напълно екологичен.
С особеното си географско положение – наличието на море и морски курорти, плавателен канал, летище, Варна е предизвикателство, което дава възможност за развитието на алтернативни начини на транспорт и от рентабилна атракция.
Д-р инж. Дойчин Ников: Приоритет за Варна трябва да бъде алтернативен релсов транспорт.
Много пъти е говорено за релсовите пътища (бел. ред. припомняме, че варненски кмет Иван Портних лансира идеята за монорелсов път на предишния депутат от ГЕРБ Свилен Крайчев), но за съжаление от местната власт от 7 години управление не е направено абсолютно нищо модерен релсов транспорт да има скоро във Варна. Даже при наличието на възможностите днес от ЕС безвъзмездно финансиране и при куп успешно реализирани проекти в Европа в града се движим по „първобитен“ начин още от миналият век по напълно остаряла концепция от предвижване на жителите само с автобуси и автомобили в 21 век.
Още преди 1989 г. имаше разработки във Варна и беше резервиран коридор за железница, което да поеме усилния трафик на движение по тъй наречената агломерация Варна-Девня. Като целта беше железницата да обслужва прилежащите села и потока работници на девненските заводи. За съжаление, тогава тази идея не беше изпълнена и с годините реализацията й става все по-трудна, тъй като резервираният коридор вече е практически почти застроен.
Фиксираме експертно зелената площ успоредно на бул. „Цар Освободител” в протежението му под кв. „Възраждане” и „Владиславово“. Там трябваше да минава т. нар. ес–бан или градска железница, която да поеми основният трафик на жители с всички предимства на релсовия транспорт: екологично чист, сравнително по-ефективен, с голяма пропускателна способност и по-безопасен в сравнение с автомобилния и други видове транспорт.
В същото време движението в другата посока – на север към курортите Св. Константин и Елена, Златни пясъци, също се задъхва заради свлачищата по крайбрежния път, прекомерното застрояване и многото туристи през летният сезон. Хиляди туристи се стоварват на летище Варна, след това те се предвижват със стотици автобуси, който амортизират шосейната инфраструктура на града един път в посока курорти при пристигнато им и още един път в посока заминаването им.
Един от начините на решение може да бъде релсовият транспорт. Този алтернативен транспорт наред с доказаната си ефективност и екологичност ще бъде и атракция, която ще допълни възможностите, предлагани на варненския туристически пазар за привличане на повече гости и летовници.
Д-р инж. Дойчин Ников: Релсовият транспорт трябва да се развива приоритетно в бъдеще.
Днес има ЕС фондове, има множество ЕС компании – експерти и доказани специалисти в тази област днес, пътя е само един – изготвяне на анализи, обосновки за финансиране, изготвяне на идеен конкретен проект, кандидатстване за ЕСфинансиране, утвърждава и след това по-етапно реализиране – само така града до 2025 година може и трябва да има модерен, бърз, екологичен транспорт и окончателно решение с трафика, не с приказки, а с реални планирани действия.
Стоенето и бездействието вече 7 години от една недалновидна местна власт ще ни отведи в една „задънена“ улица на значително по-скъпа инвестиция утре, когато единствената алтернатива до няколко години за Варна при постоянният ръст на жители, ръст на автомобили, плътно застрояване на всички терени в централните части на града и строящи се булеварди пресичащи града ще бъде само една – подземно метрото.
Д-р инж. Дойчин Ников, КЧИЗ©
