Приоритетна реализация само на проекти за нова транспортна инфраструктура – получели обществена подкрепа от мнозинството граждани след проведено съгласуване на всички нива – от долу на горе.
Проектирането транспортна инфраструктура в един европейски град е пряко обвързано с градската среда трябва да започва и да свършва с мисъл за хората и в потребност за хората – за осигуряване на достъпни транспортни комуникации с квартали с качествена и бърза транспортна инфраструктура, при проектирането им първостепенни трябва да са хората, а след това автомобилите. Инфраструктурата трябва да е напълно удобна за пешеходците и велосипедистите, тя да бъде мултифункционални, а също да има планиране в рентабилност на инвестираните обществени средства в цел покриване на поддръжката си.
Нужно е екипна работа с гражданите на съгласуване на идеи и на съгласуване на модерни концепции в полза на хората и в полза на града, задължително на всички нива в посока от долу на горе в града с активно участие на гражданите. В кварталите от квартални съвети чрез широка дискусия с гражданите, в общински комисии – с пряко участие на гражданите, и на председателите на квартални съвети, на неправителственият сектор и на общественици в пряко обсъждане на всеки проект с изцяло компетентни и грамотни експерти в цел планиране на финансови средства и избягване на груби проектантски грешки, и на ниво в общински съвет в цел одобрение за бъдещо изпълнение, планиране на финансиране или търсене на ЕС финансиране за тяхната реализация.
Крайно време е Варна да се нареди до други европейски градове, предлагащи уредена градска среда с модерна транспортна инфраструктура – функционална и експертно прецизирана. Крайно време е нашият град да има модерен и екологичен релсов транспорт. Градът ни има належаща и спешна нужда от промяна на курса – към една последователна градоустройствена политика и към една последователна и дългосрочна транспортна концепция за развитие до 2030 година. Всички инвестиции трябва да се реализират чрез ясен план, при точни и конкретни поставени цели, и в измерване на напредъка по постигането им в полза на града, в полза на гражданите и в полза на значително видимо подобрение на транспортната схема на града. Приоритетни трябва да са ЕС инвестициите.
Да припомним предисторията на няколко провали по транспортните проекти на община Варна:
– През 2016 година, общината стартира проект “Интегриран градски транспорт на Варна” на стойност 115 млн. лв., 2018 година проекта с напълно спорен резултат и за някой граничещ с пълен провал бъде “надграден” с още 39 млн. лв? Плануваният на 15 км. скоростно автобусно трасе – BRT коридор (от англ. Bus Rapid Transit) так и не беше реализиран, и билетна система също години така и не заработи в пълният си капацитет. По проекта няма проведена предварителна обществена дискусия с граждани, или с неправителственият сектор или с транспортни експерти от град Варна.
– Следва най-мащабният проект за довършване на „Левски”, който е най-мащабният за последните десетилетия в града, е на обща стойност 113,3 млн. лв. от тях 80,5 млн. лв. бяха отпуснати от правителството. Проекта беше стартиран без проект – и без обществена дискусия, при напълно непрозрачен избор на изпълнител и при според избор на посредствен проектант. Злополучният в обем проект явно за община, беше съпроводен с редица инциденти – земна маса се срути върху локално платно на новия варненски булевард „Васил Левски” в района на ромския квартал „Максуда”, част от надлезното кръгово кръстовище над новия варненски булевард също пропадна, а май месец тази година само 10 минути дъжд бяха достатъчни, за да наводнят обновения булевард „Васил Левски” във Варна, всичко това показа груби грешки и пропуски на проектантите – липса на отводняване изцяло на места и неефективно проектирана отводнителна система за дъждовна вода и груби грешки при проектиране на кръгови.
Безсмислено е да се предлагат концепции и проекти за които да се харчи обществен ресурс от финансови средства, проекти които утре не получат обществена подкрепа. Хората днес трябва да имат демократичен набор от инструменти и трябва активно да участват в промяната на своя град и транспортна инфраструктура това е практика в Европа – в предоставяне на идеи или нови идеи за които трябва усърдие и упоритост в устояването им те да се случат или за това те да се реализират утре в града ни.
Приоритетно всички проекти в бъдеще ще се съгласуват първо с гражданите, посоката за промени ще бъде само една от долу на горе от потребности на хората в посока – граждани – квартални съвети – общински комисии – експерти – общински съвет – кмет и общинска администрация в планиране и изпълнение.
Времето за актуализацията на Общия устройствен план във Варна назря, а заедно с него и нуждата от преосмисляне на процеса на градско планиране. Варна има сериозен проблем с това как управлява територията си в потребност на гражданите – планувани напълно грандомански булеварди от зората на комунизма (т.н. бул. “Варна”) – без финансиране, без проекти, без необходимост и без потенциал от бъдеще – блокират хиляди декари площи на хората от възможности в строителство, в инвестиции и в потенциал от разрастване на града. На кого е нужно това?
Въпреки, че това е най-ценният ресурс за града, транспортната ни инфраструктура е разпокъсана, днес е пълен ребус в града и граничеш на места даже с хаос. Нова алтернативен на Аспарухов мост – няма планирана, няма проект на ниво местна и държавна власт. Всичко това пречи на изпълнението на общинската капиталова програма, сериозно вреди на бизнеса и постоянно гони инвеститорите от града ни, и постоянно води до системни проблеми в града от ПТП и задръствания.
Приоритет – при реализация на нова транспортна инфраструктура приоритет ще имат велосипедистите и пешеходците, пред автомобили в града.
„Броят на колите тук се увеличава много бързо и управляващите не са в състояние да го контролират. Аз бих го нарекъл инвазия на автомобили.“ проф. Ян Геел, архитект и урбанист за градската среда във Варна.
Остра критика към изпълнението на най-мащабният инфраструктурен проект във Варна булевард “Левски” отправиха публично от Камарата на архитектите у нас. Критика беше отправена за изпълнението кръговите кръстовища, не липсваха обвинения за раздут бюджет и излишни количества работа за сметка на данъкоплатеца. Преработката на обекта на две нива го оскъпи многократно със съмнителен ефект за трафика и лош ефект за градската среда. За следване на световни тенденции като изключване на големи магистрали от централните части на градовете с цел намаляване звуковото и атмосферно замърсяване, с цел безопасност на населението, както и за модерно озеленяване и урбанистична функционалност дори не може да става дума, също заявиха от КАБ.
Д-р инж. Дойчин Ников от Клъстер Черноморска ИкономическаЗона, ние експерти от СНЦ “КЧИЗ“, СНЦ “Бъдеще за Варна” заявихме позиция, че цялата концепция за бул. “Левски” е изцяло погрешна и поставихме публично въпроса защо бул. Васил Левски не е проектиран да бъде покрит (тунелен тип), каквато е практиката от години в повечето европейски градове? И защо при изпълнението му не се ползвани ЕС средства?
Всичко това показва само едно, че общинската администрация трайно неглежира мнението на гражданите и че всички транспортни проекти изпълнявани в града целенасочено се изпълняват – без обществена дискусия с гражданите. За това ние ще генерира една трайна промяна за обществена дикусия за всеки проект за нова транспортна инфраструктура.
ИК “Бъдеще за Варна”©
