Съвременният град се измерва не по броя на автомобилите, а по ефективността на своята мобилност.
През последното десетилетие във Варна се наблюдава ясна тенденция – намаляване ролята на електрическия транспорт и увеличаване на автобусния и автомобилния трафик. Въпреки значителните инвестиции в подвижен състав, системата остава икономически неефективна и с ограничено въздействие върху реалната мобилност.
Развитието на пътна инфраструктура без интегрирана транспортна политика доведе до увеличаване на трафика, задръствания и влошена свързаност между отделните части на града. Липсата на алтернативни връзки и дългосрочни инфраструктурни решения допълнително задълбочава проблема.
Ключов показател за управлението на градската мобилност е Modal Split – разпределението на пътуванията между различните видове транспорт.
При Варна този показател показва силна зависимост от автомобилния транспорт – тенденция, която противоречи на утвърдените европейски практики.
Европейските градове целенасочено намаляват дела на автомобилите за сметка на обществения транспорт, велосипедите и пешеходното придвижване. Варна трябва да следва същия модел.
Основен приоритет
Изграждане на устойчива транспортна система, която да намали зависимостта от личния автомобил и да увеличи дела на обществения и алтернативния транспорт.
Основни мерки
– въвеждане на ограничение за паркиране до 0,7 места на жилище
– създаване на Фонд за мобилност за финансиране на проекти и подготовка за ЕС финансиране
– развитие на системи за споделена мобилност (велосипеди, автомобили)
– изграждане на колективни паркинги и оптимизация на уличното паркиране
– прилагане на високи стандарти за велосипедна инфраструктура
– развитие на пешеходни зони и безопасни пространства
– стимулиране на ремонт и използване на велосипеди (напр. инициативи тип „ReCycle“)
– информационни пакети за нови жители, бизнеси и ученици
Стратегически инструмент
Създаване на Фонд за мобилност, който ще финансира иновативни проекти на конкурсен принцип и ще подпомага подготовката за кандидатстване по европейски програми.
Подобни модели са успешно реализирани в Германия, където се постига балансирано разпределение:
– 40% обществен транспорт
– 40% пешеходно и велосипедно движение
– 20% автомобилен транспорт
Допълнителна мярка
Въвеждане на изискване за анализ на генерирания автомобилен трафик при издаване на разрешения за строеж – доказан модел от Цюрих.
Варна има нужда от системен подход към мобилността, основан на данни, планиране и ясни приоритети.
Целта е ясна – по-малко трафик, по-добра свързаност и по-високо качество на живот.
