⚓КЧИЗ

03.VI. Транспортна инфраструктура – Варна – неизползваем потенциал над булевардите

До преди десетилетие редица европейски градове разглеждаха градските булеварди единствено като транспортни коридори. Пространството над тях – особено при подземни участъци – оставаше неизползвано, често превърнато в буферни зони без обществена стойност.

Днес този модел е изцяло променен.

Градове като Барселона, Мадрид, Виена и Копенхаген показаха, че транспортната инфраструктура може да бъде интегрирана с градската среда, като движението се запазва, но над него се създават:

• – зелени паркове
• – пешеходни алеи
• – велосипедни трасета
• – обществени пространства с висока добавена стойност

Това е стандарт в съвременното европейско градоустройство.

В последните години този подход започва да се прилага и в България чрез последователни градски политики, насочени към:

• – ограничаване на транзитния автомобилен трафик в централните части
• – приоритизиране на пешеходното движение и достъпната градска среда
• – разширяване на велоинфраструктурата като реална алтернатива на автомобила
• – преобразуване на улични пространства в зони за хора, а не за паркиране
• – интеграция между транспортни проекти и качеството на градската среда

Тези политики показват, че дори при ограничени ресурси е възможно да се постигне реална промяна чрез визия и последователност, а не само чрез строителство.

Варна – 150 млн. лв. инвестиция с неизползван резултат

Във Варна бяха инвестирани приблизително 150 млн. лева в транспортна инфраструктура, включително изграждане на подземни и полу-подземни участъци на булеварди.

Въпреки това:

• – пространството над тези булеварди остава функционално празно
• – липсва интеграция със зелена система
• – не е реализирана обществена функция
• – въздухът над инфраструктурата е напълно неизползваем ресурс

На практика – инвестицията е реализирана само в транспортен аспект, без да се извлече пълният ѝ градоустройствен потенциал.

Какво прави Европа в същата ситуация

При аналогични проекти в ЕС:

• – булеварди се покриват със зелени платформи
• – създават се линейни паркове над транспортни трасета
• – интегрират се пешеходни и велосипедни връзки
• – пространството се връща на хората

Примерите показват, че въздухът над булеварда не е празно пространство – той е актив.

Варна – пропуснатата стъпка

Основният проблем не е в самата инфраструктура, а в липсата на:

• – цялостна концепция
• – втори етап на развитие
• – интегриран подход (транспорт + градска среда)

В резултат:

➡️ имаме изграден булевард

➡️ но нямаме завършен градски продукт

Реалистичен модел за надграждане

Без да се променя съществуващата инфраструктура, е напълно възможно:

• – изграждане на покривни зелени платформи
• – оформяне на линейни паркове
• – създаване на пешеходни и вело връзки
• – интеграция с прилежащите квартали
• – ограничаване на повърхностния автомобилен трафик в ключови зони

Това е втори етап, който в Европа се реализира именно след транспортния.

Заключение

Варна вече е направила най-скъпата част – изградила е инфраструктурата.

Но не е направила най-важното – да я превърне в градска среда за хората.

➡️ 150 млн. лева инвестиция

➡️ и въздухът над булеварда остава неизползван

Това не е липса на средства.

Това е липса на визия.