Проект «ИНТЕГРИРАН ТЕРМИНАЛ „ЮГ“ – ЖП, АВТО И МОРСКА ГАРА+ЕКСПО» на СНЦ “КЧИЗ“

ПРОЕКТ „ИНТЕГРИРАН ТЕРМИНАЛ „ЮГ“ – ЖП, АВТО И МОРСКА ГАРА + ЕКСПО“

СНЦ „Клъстер Черноморска Икономическа Зона“ разработи концепция за създаване на интегриран терминал „Юг“ във Варна като част от по-широка визия за устойчива градска мобилност, транспортна свързаност и модернизация на градската и крайезерната инфраструктура.

Проектът има за цел да обедини на едно място железопътен, автобусен и морски транспорт, като създаде нов мултимодален възел с ключово значение за връзката между централната градска част, крайезерната зона, Аспарухово, Морска гара, Белослав, Девня, курортните комплекси и вътрешността на региона.

Концепцията предвижда изграждане на нов интегриран терминал с възможност за връзка между различни видове транспорт, по-добра организация на пътническите потоци, подобрена достъпност и условия за развитие на съвременна транспортна инфраструктура, съобразена с европейските практики за intermodal mobility hubs. Проектът е насочен към намаляване на транспортната фрагментация, облекчаване на централната градска зона и създаване на по-високо ниво на свързаност между отделните части на Варна и региона.

Инициативата е съобразена с европейските политики за устойчива градска мобилност, декарбонизация, интегриран обществен транспорт и развитие на интелигентни градове. Тя отговаря на необходимостта Варна да премине от фрагментарни транспортни решения към единна дългосрочна система за планиране, управление и развитие на мобилността.

Проектът е разработен от КЧИЗ като част от стратегическо портфолио за развитие на транспортната, логистичната и икономическата инфраструктура на Варна и Североизточна България. Концепцията е в прединвестиционна фаза и има потенциал да бъде реализирана чрез комбинирано финансиране от европейски програми, национални инструменти и допълващи финансови механизми при наличие на институционална подкрепа.

ПРОЕКТЕН СТАТУС И ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА
Проектът представлява концептуално разработена инициатива със стратегическа транспортна и градоустройствена стойност. Той съответства на съвременните европейски модели за развитие на интегрирани транспортни възли, в които железопътен, автобусен и воден транспорт се разглеждат като единна система, а не като отделни и несвързани инфраструктури.

Предвидените решения са в синхрон с добрите европейски практики за изграждане на устойчиви транспортни системи, които комбинират инфраструктура, пътнически потоци, достъпност, дигитални решения и функционална свързаност в единна рамка. Проектът следва стандартния европейски модел на развитие на инвестиции – от концепция, през проектна подготовка, до кандидатстване и реализация.

ОБЩЕСТВЕН ПРИНОС НА КЧИЗ
СНЦ „Клъстер Черноморска Икономическа Зона“ е инициатор и разработчик на концепцията, като осигурява разработване на цялостна транспортна визия за Варна, структуриране на проекта като интегрирана система, а не като отделна сграда или локална намеса, изготвяне на концептуални решения и визуализации, анализ на възможностите за европейско финансиране и позициониране на темата като стратегически приоритет за града.

КЧИЗ работи по модел, съответстващ на европейската практика за развитие на проекти в етапи, като изгражда инициативи с потенциал за реализация чрез институционално партньорство, публично финансиране и дългосрочна стратегическа подготовка.

РЕАЛИСТИЧЕН МОДЕЛ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ
Проектът е структуриран като интегрирана инвестиция, включваща транспортна инфраструктура, обслужващи връзки, организация на достъпа, възможност за свързване на железопътен, автобусен и морски транспорт, както и условия за последващо надграждане на прилежащата зона с допълващи обществени и икономически функции.

Реализацията предполага водеща роля на Община Варна като бенефициент, при възможност за финансиране чрез европейски програми и комбинирани финансови инструменти, както и чрез поетапно развитие на проекта съобразно степента на институционална и техническа готовност.

ПРОЕКТНА ГОТОВНОСТ
Разработена е концепция и инвестиционна рамка, изготвени са функционални и пространствени решения, налични са 3D визуализации и предварителна обосновка за европейско финансиране. Извършен е първичен анализ на транспортните потребности, връзките между отделните видове транспорт и възможностите за интеграция със съществуващата градска и крайезерна система.

Проектът се намира в концептуална / прединвестиционна фаза, като за достигане на пълна проектна зрялост са необходими технически разработки, транспортно моделиране, финансов модел, институционално обезпечаване и последващи съгласувателни процедури.

ВЪЗМОЖНО ФИНАНСИРАНЕ
Проектът има потенциал за финансиране чрез европейски програми 2021–2027 г., включително инструменти за устойчива мобилност, интегриран транспорт, зелена трансформация и градско развитие, при наличие на допустимост и одобрение по съответните процедури, с водещ бенефициент Община Варна и необходим национален/общински принос, както и възможност за допълващ ПЧП компонент в следващи етапи.

  • ДАТА: март 2021 г.
  • ВЪЗЛОЖИТЕЛ / ПАРТНЬОР: Община Варна
  • СРОК ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ: до 24 месеца (след осигурено финансиране и проектна готовност)
  • ПРОГНОЗНА ИНВЕСТИЦИЯ: около 10 млн. евро (Етап I, в зависимост от обхвата и техническите решения)
  • ПРОЕКТНА ГОТОВНОСТ: разработена концепция, идеен проект, 3D визуализации и предварителна обосновка за европейско финансиране (концептуална / прединвестиционна фаза)
  • ВЪЗМОЖНО ФИНАНСИРАНЕ: до 75–80% безвъзмездна подкрепа по европейски програми 2021–2027 г., при допустимост на проекта, с водещ бенефициент Община Варна и необходим национален/общински принос или ПЧП компонент

Д-Р ИНЖ. ДОЙЧИН НИКОВ (КЧИЗ): “КРАЙНО ВРЕМЕ Е ВАРНА ДА ИМА НОВ И МОДЕРЕН ИНТЕГРИРАН ТЕРМИНАЛ „ЮГ“ – ЖП, АВТО И МОРСКА ГАРА, ЗА РЕАЛИЗАЦИЯТА МУ С ЕС ФИНАНСИРАНЕ Е НУЖНО ЗАЯВЯВАНЕ НА ПРОЕКТ В БРЮКСЕЛ (ЕК) ОЩЕ 2020 ГОДИНА“ Дата: 2019 година:

Общ устройствен план на община Варна още от 2013 година. конкретизира предложението на ОГП – 80 (Схема на първостепенната улична мрежа) за изнасяне на товарна ж. п. гара  от централната зона на града на запад до с. Тополи.

В Общия Устройствен План (ОУП) се предлага изнасяне и на товарното пристанище на запад, строителство на ново контейнерно в  района на “Топлата вода”, второ контейнерно пристанище за много големи кораби, раположено на новия канал, преди Аспаруховия мост и на зърнен терминал при Леспорт. Тези предложения са в цел да освободят централната градска част от претоварване с транспорт и замърсявания и ще предоставят нови терени за разширение на търговско-деловите и рекреационни функции на центъра на града. Също е заложено

За подобряване на обслужването на града и общината с обществен автомобилен транспорт се предлагат три нови автогари –
– запад, разположена до летището;
– юг, разположена до кръстовището на път І-9 и южния обход;
– североизток, при новия подход към града , разположен над Виница.

ОУП – Община Варна също конкретизира предложението на ОГП – 80 за изнасяне на товарна ж. п. гара  от централната зона на града на запад до с. Тополи. Планира се нова  улица, разположена по северния бряг на езерото. Тя тръгва от Леспорт обслужва Казашко, новата товарна ж.п. гара, новото контейнерно пристанище, новите обществени комплекси, разположени на мястото на старото пристанище  и стига до Морска гара и бул. Приморски;

За да бъде подобрено състоянието на атмосферния въздух, в ОУП са заложени следните мероприятия – Преместване на товарна ж.п.гара и товаро-разтоварните дейности на пристанище Варна-изток извън сегашната регулация на града.

В Общинският план за развитие 2014-2020 е посочено, че разтоварването на централната градска територия и използване на терена за туристически, търговски и бизнес нужди на града изисква изнасяне на товарната дейност на ж.п. гара Варна на запад, което е обвързано и с постепенното преструктуриране на Пристанище Варна – изток и изтеглянето на товарните дейности в западна посока. В плана се предвижда  развитие на ж.п. гара Варна-Запад и ситуирането ú северно от ж.п. линия № 2, между линията и площадката на Домостроителен комбинат Варна. Предлага се организирането на товарна гара, техническа гара и локомотивно депо, а жп гара Тополи да е специализирана за пристанищна дейност.

Варна има нужда от нова автогара, старата автогара е частна собственост и се продава. Още 2012 година членовете на варненския съюз на превозвачите настояват към общината за реализация на нова автогара изградена с ЕС средства или чрез ПЧП. Автогарата на бул.”Владислав” 158 в града не отговаря на съвременните стандарти за обслужване на пътници, сградата се заключва в 19 часа, липсват, каквито и да е елементарни удобства за пътниците.

 СНЦ КЧИЗ“

Array

ОФИЦИАЛНО ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ (експерти Брюксел)

с раздели I–XII

относно проект

„Интегриран терминал „Юг“ – ЖП, авто и морска гара + експо“

Настоящото експертно становище е изготвено по отношение на проекта „Интегриран терминал „Юг“ – ЖП, авто и морска гара + експо“, публикуван от СНЦ „Клъстер Черноморска Икономическа Зона“ (КЧИЗ) като обществено значима концепция за Варна. В проектната страница инициативата е определена като идея за изграждане на интегриран терминал „Варна Юг“, който да обедини на едно място жп, автобусен и морски транспорт, с разполагане в тил към езерото зад бул. „Девня“ и ул. „Ал. Дякович“, с минимална разгъната застроена площ 6000 кв. м, с планиран подземен тунел под жп линията и с възможност за бърза водна връзка чрез катамарани до Аспарухово, Морска гара, курортите, Девня и Белослав. На страницата са посочени още: клиент Община Варна, срок до 2 години за технически проект, инвестиция 10 млн. евро за първи етап, наличен идеен и 3D проект и прогнозен модел за комбинирано ЕС финансиране и ПЧП.


I. Предмет на становището

Предмет на настоящото становище е експертната оценка на проекта „Интегриран терминал „Юг“ – ЖП, авто и морска гара + експо“ като възможна стратегическа инфраструктурна инициатива за Варна, насочена към създаване на мултимодален транспортен възел с регионално и надрегионално значение. Съгласно публикуваното съдържание проектът има за цел изработване на идеен проект за интегриран терминал „Варна Юг“ и последващо кандидатстване пред Европейската комисия за финансиране на технически проект.


II. Основания за институционално разглеждане

Налице са основания проектът да бъде разглеждан не като изолиран архитектурен жест, а като транспортно-икономическа концепция с обществена значимост. На проектната страница изрично се посочва, че реализацията на нова интегрирана на едно място жп и автогара е заложена като стратегическа цел, приоритет и мярка в Общинския план за развитие на Варна за периода 2014–2020 г., както и че Общият устройствен план на община Варна предвижда изнасяне на товарната жп и пристанищна дейност на запад с цел освобождаване на централната градска част от транспортно претоварване и замърсявания. В същия текст се отбелязва и нуждата от нова автогара, тъй като старата е частна собственост, предлага се за продажба и не отговаря на съвременните стандарти за обслужване на пътници.

Това означава, че проектът стъпва върху вече формулирани градоустройствени и транспортни дефицити, а не върху произволно избрана нова тема.


III. Общ експертен извод

След анализ на наличната публична информация може да се направи изводът, че проектът представлява стратегически ориентирана концепция за мултимодален транспортен хъб, който има потенциал да подобри транспортната свързаност, да облекчи натиска върху централната градска част и да даде нова функция на зоната край езерото. Най-силната страна на предложението е, че мисли жп, автобусен и воден транспорт като единна система, а не като отделни и конкуриращи се инфраструктури. С това проектът се доближава до европейската логика на integrated mobility hubs, в които целта е да се съкрати времето за прекачване, да се подобри ориентацията на пътниците и да се повиши функционалната ефективност на града.

Същевременно проектът в сегашния си публичен вид следва да бъде оценен като силна концептуална и предпроектна рамка, но не и като окончателно затворен инвестиционен проект, готов за незабавно строителство. Това следва и от самата страница, където основният акцент е върху идеен проект, 3D разработка и последващо търсене на финансиране за технически проект.


IV. Стратегическа и транспортна значимост

Проектът има стратегическа стойност, защото предлага нов входно-изходен транспортен възел на Варна, свързващ сухоземни и водни потоци. На страницата се предвижда терминалът да интегрира жп гара, авто гара и морска гара в едно решение на брега на езерото, което трябва да подобри мултимодалните връзки и да осигури по-бързо придвижване, включително за туристически и летищни направления. Предвидената водна връзка със скоростни катамарани до Аспарухово, Морска гара, курортите, Девня и Белослав показва, че проектът не е замислен само като местна автогара, а като транспортен хъб с регионална мобилност и логистична добавена стойност.

В този смисъл проектът може да се разглежда като възможен инструмент за:

  • намаляване на транспортната фрагментация;
  • създаване на по-ясна intermodal passenger logic;
  • по-добра връзка между град, езеро, морска зона и периферни общини;
  • частично преразпределение на потоците извън претоварената централна зона.

V. Урбанистична и икономическа стойност

Проектната страница изрично поставя терминала в по-широката рамка на преструктуриране на източната пристанищна и жп зона и освобождаване на терени за нови търговски, бизнес и рекреационни функции в централната градска част. В този смисъл предложението не е само транспортен обект, а част от по-голяма градска трансформация. Допълнително се предвижда, че след изготвяне на идейния проект трябва да се търсят възможности за разширение с подзони за бизнес, офис и жилищни комплекси като втори етап, реализируеми чрез ПЧП или с инвеститорско дофинансиране.

От експертна гледна точка това е силна страна, защото проектът търси икономическа логика отвъд транспортната функция. Но това е и зона с повишено внимание: вторият етап трябва да остане подчинен на основната функция на терминала, а не да превърне инфраструктурния проект в преобладаващо имотен проект.


VI. Степен на разработеност и проектна готовност

Съгласно публикуваната информация проектът разполага с идеен проект, 3D проект и обосновка за ЕС финансиране, ясно, че се говори за готовност за кандидатстване за финансиране на технически проект, а не за готовност за непосредствено строителство. Посоченият срок „до 2 години“ също е изрично свързан с техническия проект, а не с пълната реализация на терминала.

Поради това професионално коректната оценка е следната:
проектът има значителна концептуална и предпроектна готовност, но публично достъпната информация не показва наличие на:

  • окончателен технически проект;
  • устройствена и регулационна завършеност;
  • завършен CBA модел;
  • публично оповестен договор за финансиране;
  • координационни решения с всички държавни и общински институции, необходими за реализацията.

Следователно проектът е по-силен като стратегия и идейна подготовка, отколкото като завършен строително-инвестиционен пакет.


VII. Техническа и инженерна изпълнимост

От публикуваното съдържание става ясно, че проектът включва технически чувствителни елементи, включително подземен авто-пешеходен тунел под жп линия за осигуряване на постоянен достъп до терминала и езерната зона. Това е съществен инженерно-строителен компонент, който неизбежно предполага координация с железопътната инфраструктура, устройствените режими, транспортните потоци и евентуални хидрогеоложки ограничения. Същевременно самият терминал е предвиден на брега на езерото, което означава, че темите за достъп, безопасност, нива, логистика и експлоатация ще бъдат определящи за реалната му изпълнимост.

Затова от инженерна гледна точка проектът изглежда възможен, но със значителна степен на сложност, която налага сериозна предпроектна и координационна фаза.


VIII. Потенциал за европейско и смесено финансиране

На проектната страница КЧИЗ посочва модел на финансиране, според който 75–80% от първия етап могат да бъдат покрити с ЕС финансиране за бенефициент Община Варна, а 20–25% чрез ПЧП. Това е представено като логика за реализация на първи етап на стойност 10 млн. евро. Проектът е изрично ориентиран към кандидатстване пред Европейската комисия за финансиране на техническия проект.

От експертна гледна точка това означава, че проектът има реален потенциал за европейско и смесено финансиране, защото мултимодалните терминали, устойчивата мобилност, интегрираният обществен транспорт и междумодалните връзки са теми, които се вписват в логиката на европейските политики. Но е важно да се отбележи,  проектът следва да бъде представян като финансируем и подготвен за кандидатстване.


IX. Основни силни страни

Основните силни страни на проекта могат да бъдат обобщени така.

Първо, налична е ясна мултимодална идея: жп, автобусен и морски транспорт на едно място, с директно мислене за пътнически потоци и прекачвания.

Второ, проектът е свързан с реални планови документи и урбанистични дефицити, а не с произволно избрана тема.

Трето, наличен е икономически втори хоризонт чрез възможност за развитие на бизнес, офис и жилищни подзони, което би могло да увеличи финансовата жизнеспособност на цялото начинание, ако бъде правилно регулирано.

Четвърто, водната връзка чрез катамарани е особено характерен и отличителен елемент, който придава на проекта специфична варненска идентичност и потенциал за туристическа и транспортна стойност.


X. Основни рискове и ограничения

Наред със силните страни съществуват и няколко съществени риска.

Първият риск е, че проектът остава предпроектно силен, но институционално недоказан в публичната информация. Не се вижда публикувано съгласуване с всички необходими държавни и местни органи, което при подобен терминал е критично.

Вторият риск е инженерната сложност на тунела, достъпа и интеграцията между различните транспортни режими. Това може да оскъпи и забави проекта, ако не бъде подробно моделирано предварително.

Третият риск е опасността вторият етап да измести фокуса от обществен транспортен обект към предимно имотна разработка. Публикуваната идея за бизнес, офис и жилищни подзони е логична като финансиращ механизъм, но трябва да остане подчинена на обществената транспортна функция.

Четвъртият риск е, че публично посочената стойност от 10 млн. евро за първи етап може да се окаже оптимистична спрямо реалния обем на инженерната и транспортна намеса, особено ако се включат тунел, брегова инфраструктура, intermodal architecture и воден транспорт. Това е експертна преценка, основана на обема на описаните функции, а не на публикуван допълнителен бюджетен анализ.


XI. Необходима последователност за реализация

Реалистичната последователност за реализация следва да бъде следната.

Първо, необходимо е официално институционално потвърждение, че проектът действително се възприема като приоритет от Община Варна и релевантните държавни структури. Второ, следва да се финализира техническото и транспортно моделиране, включително анализ на пътникопотоците, тунела, връзките с жп инфраструктурата и експлоатационния модел. Трето, проектът трябва да бъде разделен на етапи, така че първият да обхване ядрото на мултимодалната функция, а вторият да бъде разглеждан само като допълващ и икономически поддържащ. Четвърто, необходима е подготовка на финансово-инвестиционно досие за кандидатстване по приложимите европейски инструменти. Пето, едва след тези стъпки следва да се премине към разрешителни процедури и реализация.

Най-коректният професионален подход е:
идейна завършеност → институционално валидиране → техническо и транспортно доказване → фазиране → кандидатстване → реализация.


XII. Заключение

На база на извършения анализ считаме, че проектът „Интегриран терминал „Юг“ – ЖП, авто и морска гара + експо“ представлява обществено значима и стратегически обоснована концепция за развитие на Варна, която има потенциал да подобри транспортната свързаност, да въведе по-високо ниво на мултимодалност и да подкрепи по-широка трансформация на крайезерната и пристанищната зона. Проектът е силен с това, че мисли едновременно за железопътен, автобусен и воден транспорт, за достъп до езерната зона и за създаване на нов обществен транспортен възел.

Обективната оценка е, че това е много силна идейна и стратегическа разработка, но все още не е окончателно затворен инвестиционен проект. Неговата най-голяма стойност е в ясната посока, в транспортната логика и в потенциала му да бъде развит като реално финансируем мултимодален хъб. Най-големите му предизвикателства остават в институционалната координация, инженерната сложност и доказването на окончателната финансова и експлоатационна устойчивост.

С оглед на горното препоръчваме проектът да бъде разглеждан като сериозна предпроектна основа за бъдещ интегриран терминал на Варна, която заслужава по-нататъшно техническо, институционално и финансово доразвиване

Обществен принос на Клъстер Черноморска Икономическа Зона (КЧИЗ) и лично на Д-р инж. Дойчин Николев по проекта „ИНТЕГРИРАН ТЕРМИНАЛ „ЮГ“ – ЖП, АВТО И МОРСКА ГАРА + ЕКСПО“

Обществен принос на Клъстер Черноморска Икономическа Зона (КЧИЗ) и лично на Д-р инж. Дойчин Николев по проекта „ИНТЕГРИРАН ТЕРМИНАЛ „ЮГ“ – ЖП, АВТО И МОРСКА ГАРА + ЕКСПО“

Общественият принос на КЧИЗ и лично на Д-р инж. Дойчин Николев по проекта „ИНТЕГРИРАН ТЕРМИНАЛ „ЮГ“ – ЖП, АВТО И МОРСКА ГАРА + ЕКСПО“ следва да се оценява не като единична идея, а като част от по-широка, дългосрочно развивана стратегия за икономическо, транспортно и логистично преструктуриране на Варна и Североизточна България. Самият проект е представен от КЧИЗ като иновативен и социално значим проект в обществена полза, с цел изработка на идеен проект за интегриран терминал „Варна Юг“ и кандидатстване пред Европейската комисия за финансиране на техническия проект.

Най-същественият обществен принос на КЧИЗ е, че поставя темата за интегриран терминал не изолирано, а в логиката на цялостна транспортна и икономическа система. В публично достъпните материали на организацията проектът „BUS“ се вписва в по-голяма рамка, която включва Порт Варна, логистичния коридор Азия–Порт Варна–Централна Европа, експо и реекспортни функции, мостова и градска транспортна инфраструктура, както и дългосрочен план за развитие на Североизточна България до 2030 г.

Съществен принос е и самата степен на предварителна разработка. По данните на проекта КЧИЗ не предлага лозунг, а идея, базирана на обемен експертен анализ на европейска практика за интегрирани автогари, хъбове и терминали, с ясно заявена цел за преминаване към следваща проектна фаза и търсене на европейско финансиране. Това е важно, защото измества разговора от общо говорене за „нова автогара“ към реален модел за интермодална свързаност между жп, авто и морски транспорт.

Друг важен обществен принос е, че чрез този проект КЧИЗ защитава модерна за Варна концепция за интегриран градски и транспортен възел. Такъв подход има значение не само за пътническото обслужване, а и за градската икономика, туристическия поток, свързаността с пристанището и възможността Варна да функционира като по-конкурентен черноморски център. От гледна точка на системната логика проектът „BUS“ е свързан с концепциите за дълбоководно развитие на Порт Варна, логистичен коридор и други ключови инфраструктурни проекти на КЧИЗ, което му придава по-висока обществена стойност от обикновена локална намеса.

Приносът на КЧИЗ следва да се отчете и през институционалната активност. В публичните материали на организацията и в сайта ѝ са посочени заявена подкрепа от областни администрации и общини, както и от Пристанище Варна ЕАД, а в публикация на КЧИЗ се твърди, че ключови проекти на организацията са получили подкрепа от 5 области и 8 общини от Североизточна България, както и от кмета на Община Варна и комисия към Общински съвет – Варна. Макар тези подкрепи да са формулирани основно по други свързани проекти, те са важни за оценката на „BUS“, защото показват, че той е част от вече воден институционален диалог, а не от изолирана гражданска акция.

От прегледа на публично достъпните новини на КЧИЗ се вижда и още един обществен принос: организацията поддържа постоянен натиск за експертен дебат по стратегическите теми на Варна, включително инфраструктура, индустриална зона, нов градски мост и финансиране от Брюксел. Това означава, че проектът „BUS“ не е просто чертеж или презентация, а част от последователна публична линия за налагане на дневен ред, в който Варна се разглежда като град с нужда от мащабни интегрирани проекти, а не само от текуща поддръжка.

Личният принос на Д-р инж. Дойчин Николев следва да бъде оценен отделно. В публичните материали той е посочен като председател на КЧИЗ, автор на плана за икономическо развитие и възраждане на Североизточна България 2019–2030 и инициатор на поредица от инфраструктурни и транспортни инициативи. Биографичната му страница на сайта на КЧИЗ го представя като основател на сдружението, създадено през 2017 г. в обществена полза, и като човек, който е обвързал инженерна подготовка, проектно мислене и публична дейност.

По проекта „BUS“ неговият личен принос може да се формулира в няколко направления. Първо, като инициатор и публичен говорител, който формулира проекта като европейски съвместим и обществено значим. Второ, като автор или съавтор на по-широката стратегическа рамка, в която терминалът е свързан с пристанище, логистика, експо функции и регионално развитие. Трето, като човек, който по публично достъпни данни многократно е участвал в медийни изяви, интервюта, позиции и обществени кампании по стратегически проекти за Варна, включително свързани с пристанище, мостове, индустриална зона и европейско финансиране. Част от тези участия се виждат в публикации и препратки на сайта на КЧИЗ, а част са отразени и чрез публично индексирани Facebook публикации и видеа.

Особено важно е, че личният принос на Д-р инж. Дойчин Николев не се изчерпва с представяне на една идея, а се изразява в изграждане на последователна концептуална архитектура от взаимосвързани проекти. По тази причина приносът му по „BUS“ трябва да се отчита като системообразуващ: той свързва терминала с портовата логика, с регионалното възраждане, с европейското проектно финансиране и с публичното институционално настояване за реални, а не символични инфраструктурни решения за Варна.

Най-точно казано, общественият принос на КЧИЗ и лично на Д-р инж. Дойчин Николев по проекта „ИНТЕГРИРАН ТЕРМИНАЛ „ЮГ“ – ЖП, АВТО И МОРСКА ГАРА + ЕКСПО“ е в това, че:

  • превръщат темата за транспортния терминал от локален обект в част от цялостна регионална стратегия;
  • разработват проекта в контекст на европейски практики и възможности за финансиране;
  • обвързват го с други ключови проекти за Варна и Североизточна България;
  • поддържат обществен и институционален дебат по темата;
  • придават на проекта стратегическа, а не само архитектурна или транспортна стойност.

Related Works

Social media & sharing icons powered by UltimatelySocial
Pinterest
LinkedIn
LinkedIn
Share