⚓КЧИЗ

В България от години липсата държавна политика в областта на бедствията. След практическото закриване на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии (МДПБА) през 27 юли 2009 година, след ликвидирането на „Гражданска защита“ чрез прехвърлянето на основните ѝ функции през 1 януари 2011 година към част от личния състав към ГД Пожарна безопасност и защита на населението – МВР и практически след нарязване на скрап на спасителният кораб-влекач “Перун” през 2020 година, отговорно може да се заяви, че днес България – практически няма никаква действаща служба по реакция и управление на бедствия и аварии на суша и море.

Днес в България всичко трябва да се изгражда практически от нулата, нуждаем се от централизиране на държавни политики в областта на бедствията и авариите, ясно разписване на стратегия за национална сигурност, превенция и ранно предупреждение, нужна ни е действаща национална система за превенция и ранно предупреждение на гражданите в риск при бедствие, нужни са ни специализирано обучение на специалисти за всички видове дейности, изграждане на спасители и професионални дейности, тяхно лицензиране съгласно Европейски директиви в специализиран учебен център с нужните полигони и нужните професионални кадри преподаватели със съответните сертификати, какъвто днес България – практически няма.

Положението с Морското спасяване в България – продължава да е трагично.

България от години няма Морско спасяване, даже 17 месеца след инцидента с м/к “Vera Su” – Министерство на транспорта продължава нищо да не прави в цел решаване на проблема.

Единственият спасителен кораб, с който разполагаше България, бе продаден на търг за около 280 хиляди лева през 2020 година. Днес 17 месеца след инцидента с м/к “Vera Su” – проект за изграждане на действащо звено “Морско спасяване” в България – няма, инвестиция за нов спасителен кораб- буксир – също няма.

Питам публично Министерство на транспорта – по какви причини продължаваме нищо да правим и какво ще правят, ако се случи по-голям инцидент с кораб в акваторията ни на Черно море – господин министър на транспорта?

Проблема след инцидента с м/к “Vera Su” даже се задълбочава.

Абсурдно, но катера “Спасител-1” на Морски спасително-координационен център (МСКЦ) към Изпълнителна агенция “Морска Администрация”, който беше на брега при инцидента с м/к “Vera Su” продължава да стой на кея за ремонт и даже днес.

Не само това втори катер “Спасител-3” е изведен от експлоатация. Ако гледаме наличните ресурси от Морско спасяване в Европа и налични даже в Румъния- Констанца, три малки катера налични днес в България без никаква екипираност – не са Морско спасяване нужно на България, това даже не може да се нарече брегова служба на европейска държава с морска граница.

България не може да изпълнява по никакъв начин конвенционалните си задължения според европейски директиви в осигуряване евентуални операции по търсене и морско спасяване в отговорния ни район.

Проект готов за Национален център по реакция и управление на бедствия и аварии на суша и море – има, но държавните инстанции в България от години продължават да бездействат.

От години неправителствена организация “Клъстер Черноморска Икономическа Зона” уведомява ресорни министър на транспорта и инстанции – ДП”ПИ” и МТС, че България трябва да има задължително действащо звено “Морско спасяване”, че наши експерти с години практичен опит са разработели цялостен проект и цялостна концепция за изграждане на Национален център по бедствия и спасяване на България, има възможности за безвъзмездно финансиране на проекта от Брюксел, интерес от изпълнителна власт и държавни инстанции – нулев.

Всяка години бюджета на Европейската комисия е 680 мил. евро по отношение на превенция, бедствия и спасяване. Откакто България е член на Европа, забележете от нито една държавна инстанция и от нито една изпълнителна власт на България – не е заявен нито един проект в Брюксел и не са получени никакви значими европейски инвестиции България да има и да се изгради Национален център по реакция и управление на бедствия и аварии на суша и море.

Направо е абсурдно в България – да стоим, да не правим абсолютно нищо и да се надяване на чудо при пълният погром наличен днес при първата голяма промишлена авария или голямо бедствие неизбежно което с голяма вероятност може да се случи и в България, особено и след бедствието от земетресение, което сполетя нашите съседи – Турция.

Проект готов за Регионален център по реакция и управление на бедствия и аварии на суша и море край Варна – има от 2018 година, концепция – също има готова, възможности от европейски финансиране – също има, но Община Варна, кмета Иван Портних и Областна администрация – Варна от години продължават да бездействат.

Още 2018 година неправителствена организация “Клъстер Черноморска Икономическа Зона” уведоми писмено Рег.N:РД1800062922ВН – Община Варна и кмета г-н Иван Портних, и също Областна администрация – Варна и г-н Стоян Пасев – областният управител, че Варна трябва да има задължително Регионален център по реакция и управление на бедствия и аварии, че наши експерти с години практичен опит са разработели цялостен проект и цялостна концепция за изграждане на такъв център по бедствия и спасяване край Варна, има възможности за безвъзмездно финансиране на проекта от Брюксел, интерес от Община Варна, кмет и Областна администрация – Варна – е пак нулев?

Населението на град Варна и на град Девня се намиран в зона на повишен риск поради наличието на големи заводи в долината на Девня.

На 1 ноември 1986 г. в 6,55 ч модерният завод за хлор, винил и поливинилхлорид в Долината на химията е почти изравнен от мощна експлозия. Ударната вълна е усетена чак във Варна, където е регистриран трус от 3 степен по скалата на Рихтер. На място загиват десетима работници, други 12 издъхват в болница, а ранените са десетки. Причината – работници не затегнали добре люка на химически реактор, през който изтекъл и се само взривил опасен газ.

Друг случай – 2008 година Девня се размина на косъм от взрив.  Дефектен клапан на 20-метрова колона за втечняване на амоняк в девненския завод „Агрополихим” изби и доведе до запалване на водорода. Факелът от горящия водород разбуди девненци в 4 часа сутринта. След разхерметизацията на колоната за втечняване на амоняк започва изтичане на водорода. Дежурните в командния пулт на „Агрополихим” започват да свалят изкуствено налягането в колоната, което е около 200 атмосфери. За час инженерите успяват да свалят налягането в 20-метровата колона до 50 атмосфери. Само успешните им действия са предпазили от взрив Девня и района.

Девня и Белослав са били на косъм от това да бъдат вдигнати във въздуха. Огромният риск е бил налице за няколко часа на 1 август 2015 година след тежкият инцидент край белославското село Езерово, при който се взривиха две цистерни с газ, загина един и бяха ранени 11 души. Двата града са се разминали с взрив на 50 жп цистерни с пропан-бутан, натоварени на руски кораб. Плавателният съд се е намирал на котва във Фериботния комплекс в Белослав.

В 8,20 часа на 8 август 2018 година в националната електропреносна мрежа възниква токов удар, вследствие на което спират да работят парогенераторите в ТЕЦ “Девен”, който захранва с топлоенергия инсталацията за калцинирана сода на “Солвей Соди”. Работещите в предприятието и външният персонал са евакуирани, а жители на Девня усещат остра миризма на амоняк, който е силно токсичен за хората дари и в сравнително ниски концентрации.

Сценарият на аварията в “Солвей Соди”, при която се стигна до обгазяване с амоняк, изобщо не е формулиран в т. нар. “Авариен план” на предприятието. Това може да означава, че сривът в националната електропреносна мрежа, който официално се изтъква като причина за възникналата извънредна ситуация, или не е хипотетично предвиден от експертите на “Солвей Соди”, или че такава ситуация е нормативно недопустима като възможен вариант.

45 населени места в Северното Черноморие са висок потенциален риск от наводнение– това  показва планът за управление на риска, изготвен от Басейновата дирекция “Черноморски район” още 2017 година.

В момента основната грижа да предупредят хората при неблагоприятна прогноза, остава за кметовете, особено в малките населени места. Забележете още 2018 година  неправителствена организация “Клъстер Черноморска Икономическа Зона” предлага писмено Рег.N:РД1800062922ВН – на Община Варна и на кмета г-н Иван Портних, и също на Областна администрация – Варна и г-н Стоян Пасев – областният управител реализация на проект “Urban Risk Floods (Интелигентна Система за Контрол на Наводнения /Риска/ в градовете и крайбрежни зони”, която система уведомява гражданите в зони на риск при опасност от наводнение с европейско финансиране. Предложението от 2018 година е без никакъв отговор, нито от Община Варна, нито от кмета Иван Портних, нито от Областна администрация – Варна?

Д-р инж. Дойчин Ников, председател на
СНЦ “Клъстер Черноморска Икономическа Зона (КЧИЗ)”
Д-р инж. Дойчин Ников СНЦ “КЧИЗ”©, 09.03.2023г.