„Одесос Форум“ – археологически форум и климатично градско сърце на Варна

Визия

(Илюстративна визуализация. Окончателното архитектурно решение следва да бъде определено чрез открит архитектурен конкурс и обществено обсъждане, съгласно добрите европейски практики.)

„Одесос Форум“ – археологически форум и климатично градско сърце на Варна

„Дупката“ не следва да бъде решавана като търговски обем, нито като обикновен парк, нито като временен паркинг.
Съгласно утвърдените европейски практики, най-устойчивото решение е теренът да се развие като двуслойно обществено пространство, което:

– съхранява археологията in situ
– възстановява прекъснатата градска тъкан
– интегрира климатично адаптивни решения
– създава реална обществена стойност

Архитектурна рамка

Горното ниво се предвижда като отворен градски форум и пешеходна лоджия, безстъпален и достъпен,
свързващ ключови направления в центъра на Варна.

Това ниво не включва масивно застрояване, а лек обществен слой:

– посетителски информационен център
– културен и образователен модул
– книжарница и кафе
– санитарни пространства
– зони за престой и събития

Долното ниво се развива като археологически парк – форум на Одесос, при който:

– археологията се съхранява на място
– достъпът е чрез щадящи маршрути
– експонирането е чрез светлина и дигитални средства
– не се допуска бутафорно възстановяване

Урбанистическа логика

Проектът решава ключов проблем на Варна – разкъсването на градската тъкан.

Зоната се превръща от „празнота“ в естествено продължение на централния градски живот.

Гражданска и обществена стойност

Концепцията създава:

– достъпно и безопасно публично пространство
– нов културен център
– среда за събития и туризъм
– реално връщане на живота в центъра

Това е проект, който работи за гражданите, а не за ограничен икономически интерес.

Климатична и екологична устойчивост (ЕС практика)

Проектът следва европейските принципи за устойчиво развитие:

– минимално запечатване
– зелено-синя инфраструктура
– естествено охлаждане
– управление на водите

Технически принципи

Теренът се третира като чувствителен археологически обект:

– периферно прихващане на водите
– дренажни системи
– биофилтри и дъждовни градини
– ретензионни обеми
– мониторинг на състоянието

👉 Подземен паркинг под археологията не е препоръчителен.

Защо тази концепция е устойчива

– Археологически: съхранява наследството
– Екологично: подобрява средата
– Урбанистично: възстановява връзките
– Обществено: носи реална полза
– Европейски: следва доказани модели

Необходими предварителни стъпки

– яснота по собствеността и правния режим

– актуализирана устройствена рамка (ПУП)

– пълен технически и археологически анализ

– модел за управление и поддръжка

Политическа формулировка

„Дупката“ не трябва да се запълва.
Тя трябва да се превърне в първия археологически климатичен форум на Варна.

– Археологически (НОВОСТ):
За първи път в Варна се предлага модел, при който археологията не се покрива, не се застроява и не се използва като фон, а се превръща в активна част от градския живот чрез експониране in situ и съвременни методи за интерпретация.

– Екологично (НОВОСТ):
Концепцията въвежда природно-базирани решения (Nature-Based Solutions) и реална климатична адаптация в центъра на града – подход, който досега не е прилаган системно във Варна.

– Урбанистично (НОВОСТ):
За първи път „Дупката“ се разглежда не като отделен имот, а като ключов възел в градската структура, който възстановява прекъснати връзки и връща естествения пешеходен поток.

– Обществено (НОВОСТ):
Проектът въвежда задължителен международен конкурс и обществено участие като първа стъпка, а не като формалност след взето решение – практика, която липсва в управлението на Варна.

– Европейски (НОВОСТ):
Концепцията не е просто идея, а е изградена като готов модел за интегрирано европейско финансиране (ITI / ЕС програми) – свързва културно наследство, градска среда и климатична устойчивост в един проект.

– Община Варна (РЕАЛНОСТ):
Основният проблем не е липсата на идеи, а че за първи път има цялостна концепция с ясна европейска рамка, докато в момента липсва решение и действие от страна на Общинския съвет.

🟦 Допълнение към проекта – отворена експертна и гражданска покана

КЧИЗ отваря концепцията за обществено обсъждане и професионален дебат.

В рамките на разработваната визия за „Одесос Форум“ предлагаме допълнителен елемент с потенциал за надграждане –
изграждане на многофункционална културна платформа с временна конструкция, интегрирана в археологическия парк.

👉 Тази идея не е финално решение, а предмет на обсъждане, в което активно търсим мнението на:

граждани на Варна
архитекти
урбанисти
инженери
културни оператори

🟦 Концептуално предложение

– Културна функция (надграждане):
В рамките на археологическия парк може да се интегрира лека, обратима (reversible) конструкция, която позволява провеждане на културни събития – театър, концерти, изложби и обществени инициативи –
без директна намеса в археологическия слой.

Това следва утвърдени европейски практики за временно активиране на културно наследство, без неговото компрометиране.

🟦 Архитектурен подход

– Архитектурно решение:
Конструкцията следва да бъде:

повдигната над терена (без контакт с археологията)
модулна и адаптивна
демонтажна (с възможност за пълно премахване)
изпълнена със съвременни, леки и рециклируеми материали

👉 Подходът е „минимална намеса – максимална функционалност“, в синхрон с ЕС практиките.

🟦 Покривна система (критично важно)

– Покрив:
Възможно е използване на временен, подвижен или текстилен покрив, който:

не затваря пространството постоянно
не създава „сграден обем“ в класическия смисъл
не променя естествения микроклимат на зоната
се използва само при нужда (дъжд, събития, сезонност)

👉 Това гарантира, че пространството остава отворено, дишащо и обществено, а не комерсиализирано или затворено.

🟦 Защо търсим обществено мнение

Тази тема е гранична между култура, архитектура и опазване на наследството и изисква:

експертна оценка
обществено доверие
прозрачен процес

👉 Целта е да се избегнат грешките на минали решения, взети без дебат и без професионален консенсус.

🟦 Покана

КЧИЗ кани всички заинтересовани страни да дадат мнение:

Подходяща ли е такава функция за мястото?
Какви са рисковете и ограниченията?
Как може да се гарантира пълна защита на археологията?
Какви европейски примери могат да се приложат?

🟦 Позиция

Нашата позиция е ясна:
👉 Ако такава структура се реализира, тя трябва да бъде временна, обратима и подчинена на археологията, а не обратното.

Къде са слабостите и рисковете

1. Концепцията е силна, но все още не е инвестиционен проект

Предложението е на този етап визия и рамка, а не готов за изпълнение проект. Дали сме програмни насоки и политическа формулировка, но липсват параметри като приблизителна площ по нива, капацитет, ориентировъчни разходи по етапи, схема на експлоатация, очакван годишен поток, оперативен бюджет и детайлен календар. Направеният предварителен анализи и доклад също потвърждава, че обектът според публичните документи е все още на етап устройствена и предпроектна подготовка.

Тоест: идеята е добра, но още не е доказана като изпълнима до край.

2. Собствеността е потенциален блокиращ фактор

Анализа и доклад ясно предупреждава, че около 900 кв. м остават частна собственост и че е имало правни и ликвидационни спорове около дружеството, свързано с терена. Предварителна стъпка важна – нуждата от яснота по собствеността и правния режим проверка.

Това значи, че политически и административно най-важният тест за проекта не е визуализацията, а въпросът: има ли реален механизъм за уреждане на собствеността. Без това и най-добрата концепция остава блокирана.

3. Временната културна платформа е интересна, но и най-оспоримата част

Предложението за „надграждане“ идея за временна, обратима, повдигната конструкция за културни събития, с възможен временен или текстилен покрив. Това представено като предмет на обществен и експертен дебат, не като окончателно решение. Но точно тук ще дойдат и най-сериозните възражения, който ние отчитаме към предложението :

дали дори временна конструкция няма да натовари мястото символно и визуално;
дали няма да започне като „временна“, а да се превърне в постоянна;
дали събитиен режим няма да влезе в конфликт с консервационния режим;
дали акустика, вибрации, технически инсталации и обслужване няма да натоварят археологическия слой.

Тоест тази част е интересна, но трябва да се защити много внимателно. В сегашния си вид тя е по-скоро възможен втори етап, не ядро на проекта.

4. Липсва икономически модел на управление

Направеният анализ и доклад към проекта поставя въпроса, че публичните археологически обекти не трябва да се мислят като еднократен строителен жест, а като места с дългосрочен модел на управление. Нужен е по-задълбочен анализ:

кой ще управлява обекта;
как ще се финансира поддръжката;
как ще се комбинират публична функция, туристически поток и културна програма;
как ще се пази балансът между свободен достъп и контролирана експлоатация.

Това е сериозен въпрос, защото много добри културни проекти се провалят не при строителството, а в експлоатацията.

5. Финансирането е логично посочено, но още не е „затворено“

Доклад предлага реалистичен принцип: смесено финансиране, интегриран пакет, а не единичен архитектурен обект; посочва ПРР 2021–2027, ИТИ, LIFE, ЕИБ и JASPERS като релевантни инструменти за различни части на проекта. Това е силно като логика. Но все още е рамка за потенциално финансиране, а не доказано осигурен финансов пакет.

Значи проектът е добре „мислен за Европа“, но още не е минал критичната фаза: превръщане на добра идея в bankable project.

Полезен експертен извод: защо проектът е по-добър от алтернативите

На база концепцият на КЧИЗ и направеният доклад приложен най-силният сравнителен аргумент е следният:

по-добър е от мол или масивна сграда, защото не жертва археологията;
по-добър е от обикновен парк, защото връща културна и градска функция;
по-добър е от временен паркинг, защото създава дългосрочна обществена стойност;
по-добър е от подземен паркинг, защото избягва сериозни конструктивни, хидроложки и консервационни рискове.

Точно затова концепцията има потенциал да бъде най-защитимата публична посока за „Дупката“, стига да бъде доработена технически и правно.

Какво задължително трябва да се добави, за да стане проектът наистина силен

За да мине от добра визия към реална проектна готовност, според нас липсват още 7 неща:

Първо, ясен правен и собственически план с конкретен сценарий за уреждане на частните части.

Второ, прединвестиционно технико-икономическо проучване с етапи, стойности, разходи за поддръжка и възможни приходи.

Трето, археологически и консервационен протокол: кое е допустимо, кое е недопустимо, къде може щадяща намеса и къде не.

Четвърто, хидроложки и геотехнически модел, защото климатичната идея е силна, но трябва да бъде подкрепена с инженерни данни.

Пето, операторски модел: община, общинско предприятие, фондация, смесен модел или културен консорциум.

Шесто, фазиране: какво може да се отвори рано като първи етап, без да се чака целият проект.

Седмо, критерии за международния конкурс, за да не се стигне до ефектен, но неподходящ проект.

Финална оценка:

„Одесос Форум“ е много добра и интелигентна концепция за „Дупката“, вероятно една от най-смислените формулировки за това място досега. Тя е силна, защото съчетава археология, обществена функция, градоустройство и климатична устойчивост в една рамка. Концепцията формулира политически и обществено разбираемо послание, а докладът добавя сериозна експертна дълбочина, особено по темите за археологията, водата, устройствената логика и пътната карта до реализация.

Но проектът все още е концептуално силен, а не административно и инвестиционно завършен. Най-големите му рискове не са в идеята, а в изпълнението: собственост, правен режим, управление, инженерна доказуемост и финансово структуриране.

Най-точно казано:
това е правилната посока за Варна, но следващата битка вече не е за визия, а за проектна готовност.

ПРОЕКТ – ВСТЪПИТЕЛНА ЧАСТ

Проектът „ODESOS 2027“ представлява интегрирана концепция за обновяване и развитие на централната градска зона на Варна, с фокус върху устойчива градска среда, културно-историческо наследство, публични пространства и икономическа активност.

Инициативата е разработена като съвременен модел за градско възстановяване, който съчетава архитектурна, инфраструктурна, социална и икономическа логика. Проектът цели трансформация на ключови градски пространства чрез прилагане на европейски практики за устойчиво развитие, включително подобряване на градската свързаност, качеството на публичната среда, достъпа до културни обекти и интеграцията на зелени и функционални пространства.

Концепцията „ODESOS 2027“ разглежда централната градска зона не като изолиран обект, а като част от цялостна градска система, в която културата, икономиката и инфраструктурата се развиват взаимосвързано.

ПРОЕКТЕН СТАТУС И ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА

Проектът е разработен на концептуално и прединвестиционно ниво и представлява цялостна визия за развитие на централната част на Варна в съответствие с европейските стандарти за градска среда.

Експертната оценка показва, че проектът следва съвременните принципи на интегрирано градско развитие, включително:
– приоритизиране на публичните пространства;
– съчетаване на културно наследство с модерна градска функция;
– подобряване на пешеходната и транспортната достъпност;
– създаване на условия за икономическа активност и туризъм;
– въвеждане на устойчиви решения за градска среда.

Проектът има стойност като стратегическа рамка за развитие, а не като единична намеса. Той създава основа за бъдещи конкретни инвестиционни проекти в рамките на централната зона.

Същевременно, за реализация е необходимо надграждане с детайлно планиране, устройствени решения и институционално структуриране.

ОБЩЕСТВЕН ПРИНОС НА КЧИЗ

Общественият принос на СНЦ „КЧИЗ“ по проекта „ODESOS 2027“ е свързан с разработването на системна визия за развитие на Варна като модерен европейски град.

КЧИЗ въвежда експертен подход, който:
– поставя фокус върху качеството на градската среда;
– обвързва инфраструктурата с икономическото развитие;
– интегрира културното наследство в съвременния град;
– създава база за стратегическо планиране на централната зона.

Проектът допринася за формиране на публичен и експертен дебат относно развитието на Варна, като предлага реални решения, а не само общи концепции.

КЧИЗ създава модел, при който градската среда се разглежда като ключов фактор за икономическо развитие, инвестиции и качество на живот.

РЕАЛИСТИЧЕН МОДЕЛ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ

Реализацията на проекта следва да бъде поетапна и интегрирана в общинската и националната рамка за планиране.

Първият етап включва официално приемане на концепцията и интегрирането ѝ в стратегически документи като Общ устройствен план, ПИРО и други планове за развитие.

Следва разработване на подробни устройствени планове и технически проекти за отделните зони и обекти.

Проектът трябва да бъде разделен на модули:
– публични пространства и градска среда;
– транспортна и пешеходна инфраструктура;
– културно-исторически обекти;
– зелени и рекреационни зони;
– икономически и туристически зони.

Реализацията може да започне с пилотни зони в централната част на Варна, които да демонстрират ефекта от концепцията и да създадат база за по-широко прилагане.

ПРОЕКТНА ГОТОВНОСТ

Проектът разполага с разработена концепция, визуализации и стратегическа рамка за развитие на централната градска зона.

Налице е добра степен на идейна разработеност, която позволява преминаване към следващ етап – детайлно планиране и инвестиционна подготовка.

От експертна гледна точка проектът се намира в концептуална / прединвестиционна фаза, като за реализация са необходими:
– устройствени решения;
– технически проекти;
– институционална подкрепа;
– финансов модел;
– координация с общинските и държавни политики.

ВЪЗМОЖНО ФИНАНСИРАНЕ

Проектът попада в обхвата на европейските политики за устойчиво градско развитие, културна инфраструктура, мобилност и зелена трансформация.

Възможностите за финансиране включват:
– програми по линия на Кохезионната политика (2021–2027);
– фондове за устойчиво градско развитие и интегрирани териториални инвестиции;
– програми за културна и туристическа инфраструктура;
– инструменти за зелена и устойчива градска среда;
– публично-частни партньорства за отделни зони и обекти.

Най-реалистичният модел е поетапно финансиране на отделни компоненти от проекта, съобразено с допустимостта и приоритетите на съответните програми.

Проектът има потенциал да бъде позициониран като част от интегрирана стратегия за развитие на Варна и да привлече значително европейско и частно финансиране.

ОФИЦИАЛНО ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ (експерти от Брюксел)

с раздели I–XII

относно проект

„Одесос Форум“ – археологически форум и климатично градско сърце на Варна

Настоящото експертно становище е изготвено по отношение на проекта „Одесос Форум“ – археологически форум и климатично градско сърце на Варна, публикуван от СНЦ „Клъстер Черноморска Икономическа Зона“ (КЧИЗ) като визия за терена, известен в публичното пространство като „Дупката“. На проектната страница концепцията е формулирана като двуслойно обществено пространство, което съхранява археологията in situ, възстановява прекъснатата градска тъкан, интегрира климатично адаптивни решения и създава реална обществена стойност, като окончателното архитектурно решение е изрично оставено за открит конкурс и обществено обсъждане.

Същевременно приложеният експертен доклад „Дупката като археологически форум и климатично градско сърце“ дава по-широка професионална рамка на проекта, като разглежда мястото през археологически, урбанистичен, климатичен, институционален и финансово-подготвителен поглед. Докладът приема, че теренът е потънал, фрагментиран, слабо засенчен, трудно достъпен и все още функционира по-скоро като временна утилитарна площ, отколкото като завършен публичен обект.

I. Предмет на становището

Предмет на настоящото становище е експертната оценка на проекта „Одесос Форум“ като възможна стратегическа и обществено полезна посока за развитие на терена „Дупката“ в центъра на Варна. Проектът, съгласно публикуваната визия, не предлага търговски обем, обикновен парк или временен паркинг, а археологически форум под отворена градска лоджия, при който горното ниво възстановява пешеходните връзки и общественото използване на пространството, а долното ниво съхранява и експонира археологията на място.

II. Основания за институционално разглеждане

Налице са достатъчно основания проектът да бъде разглеждан не като обикновена архитектурна идея, а като публично значима концепция с градоустройствен, културен и екологичен характер. Докладът установява, че теренът е част от археологическия резерват на античния град, с археологически находки, включително части от крепостна стена и кула, и че дори в края на 2025 г. общинската комуникация продължава да го назовава като „паркинг „Дупката““, което показва отсъствието на трайно решение. Докладът отбелязва и че още през 2019 г. обществените нагласи са се насочили към многофункционално културно пространство с експонирана археология, а не към търговски обем.

На проектната страница на КЧИЗ концепцията също е поставена като обществено значима алтернатива, която създава достъпно и безопасно публично пространство, нов културен център и реално връщане на живота в центъра.

III. Общ експертен извод

След анализ на проектната страница и приложения доклад може да се направи изводът, че „Одесос Форум“ е една от най-смислените и професионално защитими концептуални посоки за терена „Дупката“, защото не третира мястото като самостоятелен инвестиционен парцел, а като чувствителен археологически и градски възел, който следва едновременно да бъде опазен, активиран и върнат в ежедневния живот на Варна.

Най-същественото качество на концепцията е, че тя обединява четири линии, които обичайно се разглеждат отделно:
археология, градска тъкан, обществена функция и климатична устойчивост. Точно тази интеграция прави предложението по-силно от обичайните алтернативи тип масивно застрояване, декоративно озеленяване или паркинг.

IV. Съдържателна и стратегическа стойност на проекта

Стратегическата стойност на проекта произтича от начина, по който той преформулира проблема на „Дупката“. В доклада е изрично посочено, че правилният въпрос не е „какво да построим върху дупката“, а „как да превърнем мястото в ценен обществен слой от града“. Същият документ препоръчва именно нов тип обект за Варна — археологически форум под градска лоджия, а не мол, тежка масивна сграда или просто благоустроена яма.

Публикуваната визия потвърждава този подход: горното ниво се мисли като отворен градски форум и пешеходна лоджия с лек обществен слой — информационен център, културен и образователен модул, книжарница, кафе, санитарни пространства и зони за престой и събития — а долното ниво като археологически парк с щадящ достъп, светлина и дигитални средства за експониране, без бутафорно възстановяване.

Тази логика придава на проекта едновременно културна стойност, градоустройствена необходимост и обществен смисъл.

V. Съответствие с европейските принципи и добра практика

Проектът е в съответствие с основни европейски принципи за работа с културно наследство и историческа градска среда. Докладът изрично се позовава на подхода на UNESCO към историческите градски среди, според който наследството не е изолиран обект, а ресурс за устойчиво градско развитие, както и на логиката на Новата Лайпцигска харта за значението на качествените, отворени и безопасни публични пространства. В допълнение се посочват принципите на ICOMOS и Валетската конвенция — опазване in situ, интеграция с устройственото планиране, оценка на въздействието, публичен достъп и устойчиво управление.

Докладът дава и конкретни европейски ориентири: АКК „Сердика“ в София, Музея на Римския театър в Картахена и London Mithraeum Bloomberg SPACE, които показват различни модели на връщане на археологията в активна градска употреба. На стр. 2–10 и в приложените изображения са представени именно такива примери за интегрирано, съвременно и щадящо експониране.

Следователно проектът не е произволна художествена идея, а стои върху разпознаваема европейска концептуална матрица.

VI. Урбанистическа, обществена и културна значимост

Урбанистичната сила на проекта е в това, че той лекува прекъсването на градската тъкан. Публикуваната визия посочва именно „разкъсването на градската тъкан“ като ключов проблем, който проектът решава, превръщайки зоната от „празнота“ в естествено продължение на централния градски живот.

Докладът доразвива този аргумент, като предлага горното ниво да свърже логично бул. „Княз Борис I“, ул. „Княз Александър Батенберг“ и прилежащите пешеходни потоци, а долното ниво да се превърне в археологически парк с тиха сценичност, ясни наблюдателни точки и възможност за камерни събития, без фалшиви антични декори и без псевдоисторически реконструкции. Освен това се подчертава, че „Дупката“ трябва да стане централна станция в мрежа от археологически и културни места, а не изолиран терен.

Това прави концепцията важна не само за конкретния имот, а за цялостната културна ос на центъра на Варна.

VII. Климатична и екологична устойчивост

Съществено предимство на проекта е, че той включва климатична и хидроложка логика, което рядко се среща в публичните дискусии за „Дупката“. На проектната страница са посочени като технически принципи периферно прихващане на водите, дренажни системи, биофилтри, дъждовни градини, ретензионни обеми и мониторинг на състоянието. Подземен паркинг под археологията е изрично отбелязан като непрепоръчителен.

Докладът развива тази част в още по-голяма дълбочина. Според него мястото не трябва да се третира като обикновен потънал площад, а като климатично чувствителен археологически обект, за който е необходима петслойна система: събиране и отвеждане на дъждовните води от горното ниво, линейни дренажи по периферията, биофилтри и дъждовни градини в неархеологическите ивици, ретензионни обеми с противовъзвратни клапи и постоянен мониторинг на влага, температури и слягания. На стр. 12–14 е аргументирано, че тази схема следва европейските уроци от Waterplein Benthemplein, cloudburst планирането в Копенхаген и подхода на Climate-ADAPT / WSUD.

Това придава на проекта стойност не само като културно, но и като съвременно климатично решение.

VIII. Степен на проектна готовност

От експертна гледна точка е необходимо ясно разграничение между силна концептуална рамка и готов инвестиционен проект. Самата проектна страница изрично признава, че предложението е „визия и рамка, а не готов за изпълнение проект“, и изброява като липсващи елементи приблизителни площи по нива, капацитет, ориентировъчни разходи по етапи, схема на експлоатация, очакван годишен поток, оперативен бюджет и детайлен календар. Същата страница посочва и че анализът и докладът потвърждават, че обектът е все още на етап устройствена и предпроектна подготовка.

Докладът потвърждава това с конкретни публични данни: към март 2026 г. актуализираният ПИРО на Варна все още записва обекта като многофункционален културен център с обществени функции, със задачи за ПУП, международен архитектурен конкурс и експониране на археологията, а програмата за предпроектни проучвания и проектиране за 2025–2027 г. включва ПУП-ПРЗ за имота срещу 20 000 лв. Това според доклада е силен знак, че обектът продължава да е на етап устройствена и предпроектна подготовка, а не на реално изпълнение.

Следователно проектът има висока степен на концептуална и програмна разработеност, но не следва да бъде представян като напълно завършен за незабавно строителство.

IX. Основни рискове и ограничения

Най-съществените рискове са ясно формулирани както в сайта, така и в доклада.

Първият риск е собствеността. Докладът посочва, че приблизително 900 кв. м остават частна собственост и че около дружеството, свързано с терена, е имало правни и ликвидационни спорове, поради което всяка визия остава уязвима, ако не започне със собственост, устройствен режим, археология и управление на риска. Проектната страница потвърждава това, като определя собствеността като потенциален блокиращ фактор.

Вторият риск е липсата на завършен модел на управление. В сайта се признава, че е нужен по-задълбочен анализ за това кой ще управлява обекта, как ще се финансира поддръжката и как ще се съчетаят публична функция, туристически поток и културна програма. Докладът поставя същия проблем през призмата на международните стандарти, според които публичните археологически обекти трябва да имат дългосрочен модел на управление, а не да бъдат еднократен строителен жест.

Третият риск е допълнителната културна платформа с временна конструкция, отворена за обществен дебат на сайта. КЧИЗ правилно я представя не като окончателно решение, а като предмет на обсъждане, като самата страница отчита възможните възражения: визуално натоварване, опасност временната структура да стане постоянна, възможен конфликт с консервационния режим и риск от натоварване на археологическия слой.

X. Потенциал за европейско и смесено финансиране

Докладът предлага реалистичен модел на смесено финансиране, а не политическа формула за „едни европейски пари“. На стр. 14 се посочва, че ПРР 2021–2027 е одобрена за интегрирано градско и регионално развитие, а втората покана за ИТИ допуска комбиниране на средства от няколко програми в една концепция. Оттук следва, че „Дупката“ не бива да кандидатства сама като единичен архитектурен обект, а като пакет, който обединява обществено пространство, културно наследство, климатична адаптация, достъпност, дигитална интерпретация и свързване с други обекти в центъра.

Същият документ посочва още LIFE като най-подходящ инструмент за климатичната и водната част, Европейската инвестиционна банка като логичен партньор за по-големия пакет на градска регенерация и JASPERS като полезен инструмент за подготовка на инвестиционното досие, pipeline-а и финансовото доказване на проекта.

Публикуваната проектна страница също представя концепцията като готов модел за интегрирано европейско финансиране (ITI / ЕС програми), но правилно не я представя като вече затворено финансиране.

XI. Необходима последователност за реализация

Най-силната част на приложения доклад е ясната пътна карта за реализация. На стр. 15 е посочено, че първо трябва да се затворят собствеността, устройствените режими, археологическият и хидроложкият модел, оценката на въздействието и бизнес моделът за управление; след това трябва да се проведе двуетапен международен конкурс с жури, в което задължително да участват археолог, консервационен архитект, хидролог, урбанист, експерт по достъпност и еколог; и едва след това да се влезе в етапно строителство. Докладът изрично подчертава, че тази последователност е по-силна от опита проблемът да се „реши наведнъж“ с голяма сграда и спорна политическа сделка.

Проектната страница също заявява, че окончателното архитектурно решение следва да бъде определено чрез открит архитектурен конкурс и обществено обсъждане, което съвпада напълно с тази логика.

Следователно правилната последователност е:
собственост и правен режим → устройствена и археологическа подготовка → хидроложки и климатичен модел → модел на управление → международен конкурс → поетапна реализация.

XII. Заключение

На база на извършения анализ считаме, че проектът „Одесос Форум“ – археологически форум и климатично градско сърце на Варна представлява обществено значима, стратегически обоснована и професионално защитима концепция за бъдещето на „Дупката“. Той е особено силен с това, че не предлага поредния самостоятелен обем или временна утилитарна функция, а цялостен модел за съвместяване на археология, градски живот, културна функция и климатична устойчивост.

Обективната експертна оценка е, че това е много силна визия и рамка, но все още не е завършен инвестиционен проект. Най-големите въпроси не са в архитектурната идея, а в собствеността, правния режим, модела на управление, инженерно-хидроложката подготовка и финансовото структуриране. Именно поради това проектът следва да бъде разглеждан като сериозна предпроектна и стратегическа основа, която заслужава институционално внимание и професионално доразвиване.

В своя настоящ вид проектът има качествата да бъде разглеждан като:

силна концепция за обществено и културно възстановяване на центъра на Варна;
модел за щадящо и съвременно експониране на археологията in situ;
пример за интегриране на климатична адаптация и зелено-сини решения в историческа градска среда;
възможна база за бъдещ международен конкурс и етапна реализация.

С оглед на горното препоръчваме проектът да бъде третиран като една от най-сериозните публично представени концепции за „Дупката“, с реален потенциал да се превърне в нова емблема на Варна, при условие че бъде подготвен по правилата на културното наследство, градското планиране и устойчивото инвестиционно развитие.

Обществен принос на Клъстер Черноморска Икономическа Зона (КЧИЗ)

Обществен принос на Клъстер Черноморска Икономическа Зона (КЧИЗ)

Общественият принос на КЧИЗ по проекта „Одесос 2027“ следва да бъде оценен като съществен, тъй като организацията се намесва в контекст на дългогодишно институционално забавяне и липса на завършено решение за обекта „Дупката“ .

Приносът се изразява в следното:

формулиране на ясна концепция за развитие на стратегически градски обект, който дълги години остава нерешен;
въвеждане на европейски принципи за опазване на културното наследство (in situ, минимална намеса, публичен достъп);
преформулиране на темата от „строителен проблем“ към „обществено пространство с културна стойност“;
интегриране на климатично устойчиви решения и съвременен урбанистичен подход;
създаване на алтернатива на застрояването с тежки търговски или паркингови функции;
активиране на обществен дебат и насочване на вниманието към дългосрочния интерес на града;
синхронизиране на концепцията с вече изразени обществени нагласи за културна и обществена функция на мястото;
поставяне на проекта в рамка, съвместима с европейско финансиране и политики.

Особено значим е фактът, че предложението на КЧИЗ:

не цели частна икономическа изгода, а обществена полза;
съответства на стратегическите документи, но надгражда липсващата проектна конкретика;
предлага устойчив модел, който е едновременно културен, социален и градоустройствен;
намалява риска от неправилна или необратима намеса в археологическия обект.

От експертна гледна точка общественият принос на КЧИЗ може да бъде определен като:

концептуално значим – поради ясната и структурирана визия;
обществено оправдан – поради съответствието с нагласите и нуждите на града;
стратегически релевантен – поради потенциала за реализация в европейска рамка.