Строителството на варненския булевард „Васил Левски” ще надхвърли първоначално заложения бюджет от 113 млн. лв. за 3 км (над 36 мл.лева за км).
СНЦ “КЧИЗ”, СНЦ “Бъдеще за Варна” и експерти питат защо бул. Васил Левски не е проектиран да бъде покрит (тунелен тип), като отгоре да бъде планирано и да бъдат изградени жилища с налични ЕС безвъзмездни средства по Оперативни програми, каквато е практиката от години в повечето европейски градове?
Днес по официални данни 47% от цялото население на град Варна е изложено на нива на шум от автомобилен трафик над граничните стойности за 24 часа. 52% – над граничните стойности за ден, 29% – над тези за вечер и 44% за нощ. Същевременно 79% от детски, лечебни, учебни, научноизследователски заведения и обществени сгради (т. нар. „специални” сгради) са изложени на нива на шум над граничните стойности за всички показатели. Данните са от анализ на шума, направен за разработване на „План за действие за управление, предотвратяване и намаляване на шума в околната среда на територията на агломерация Варна“, който бе одобрен от съветниците във временната комисия за опазване и възпроизводство на околната среда при Общински съвет – Варна.
Какво е мнения на експерти за бул. Васил Левски?
⭐ „В концепцията за бул. “Васил Левски” виждам остаряло мислене, неадекватно на съвременните тенденции именно по посока на пешеходците. Този булевард, вместо функционален организатор на околното пространство, май ще се превърне в градска бариера”, казва арх. Христо Топчиев, преподавател в катедра “Архитектура и урбанистика” на Варненския свободен университет.
⭐ “Булевардът безспорно е необходим, но е под въпрос доколко значимо ще облекчи трафика. Според мен основното движение е съсредоточено между централната част на града и крайните квартали”, смята Свилен Крайчев, бивш зам.-кмет на Варна по транспорта.
⭐ Според варненския еколог Илиян Илиев проблем ще са шумът и прахта за живеещите в близост. Столичанинът Веселин Кирев, който е активист в областта на обществения транспорт, говори за “градски бариери”: “Това е разсичане на тъканта на града. Пешеходците остават на заден план. И в София доста булеварди бяха изградени така. Грешка е на града да се гледа по принцип като на транзит. Транзитът трябва да се движи основно с обществен транспорт, а не с автомобили. Така градът се гетовизира”.
Изграждането на магистралите и шосетата в големите градове в Европа неизбежно поражда вторични проблеми свързани с големи нива на шум и замърсяване на въздуха генериран от автомобилният трафик.
От десетилетия жизненоважна пътна връзка е главното главоболие за жителите на Хамбург, втория по големина град в Германия и второто по големина пристанище в Европа. От своето изграждане преди няколко десетилетия, 6-лентовата магистрала създаде голяма физическа бариера, която разединява общностите от двете страни на магистралата. Жителите на кварталите Шнелзен, Баренфелд в Хамбург изразяват загрижеността си за големите нива на нежелан шум и замърсяване на въздуха, генерирани от тежкотоварните автомобили и автомобилния трафик по тези участъци на магистралата. Групите на Общността за натиск провеждат кампании в продължение на повече от три десетилетия, като настояват федералните и местните власти да осигурят решение на проблема с шума и замърсяването на въздуха, генериран от А7. В отговор на тези изисквания беше стартиран Hamburger Deckel или проект за подобряване на инфраструктурата чрез покриване на магистралите и шосетата преминаващи през града.
Бетонът и навесът на тунелите са широки средно 34 метра и имат дебелина на стените от 2 до 3 метра. Над тунела се изграждат нови обширни паркове, общински градини и парцели за нови жилищни комплекси.
Земята собственост на Община Хамбург изградена над магистралата, намалена от шума от автомобилният трафик е предложена на частни предприемачи. Продажбата на тази земя допринесе за намаляване на разходите по проекта и компенсира финансовите заеми взети от Община Хамбург. Общата стойност на проекта е разделена между Община Хамбург (17%) и федералното правителство (83%).
Земята над магистралите в града може да се ползва за жилища на социално слаби граждани или за обещетение на граждани, пренудени да се лишат от жилища в Максуда поради строителството на бул. Васил Левски.
Без съмнение бул. “Васил Левски” е мащабно начинание. Но, безспорно проектиран така бул. “Васил Левски” ще докара на варненци гарантирано – нов шум и замърсяване на въздуха от автомобилният трафик, прах и проблеми при поройни дъждове в наводнения.
Наличните ЕС безвъзмездни средства в Оперативни програми и установена успешна вече практика в Европа от изграждане на паркове и жилищни постройки над магистралите след покриването им дава неограничени възможности на общините от важен социален дивидент за своите граждани от паркове и жилища, и възможни потенциални доходи от значителни финансови приходи в бюджета, както от наеми или продажби.
Не ползването на подобна успешна практика във Варна е просто липса на всякаква държавническа далновидност или липса на елементарна инвестиционна грамотност.
Д-р инж. Дойчин Ников: “Абсурдното не е само целият проект бул. Васил Левски в напълно остаряла концепция от 30 години и в своя замисъл без никаква възвращаемост на инвестицията за общината, но и това, че в Европа подобни инфраструктурни проекти се реализират с ползване на 50-67% ЕС безвъзмездно финансиране.”
Факт е че ЕС финансиране при реализация на бул. Васил Левски въобще не е ползвано от Община Варна при налична практика в Европа? Такова пряко би спестило 50-67% от общата сума в инвестиция от държавният бюджет за булеварда или това са поне 50-55 млн. лева за други проекти в града, колкото за една нова болница!? Защо? Вероятно или варненци са богати, или Община Варна е богата, че днес си позволява такъв лукс?
Д-р инж. Дойчин Ников – председател на сдружение Клъстер Черноморска Икономическа Зона (КЧИЗ) и на сдружение “Бъдеще за Варна”
Д-р инж. Дойчин Ников, председател на Клъстер Черноморска Икономическа Зона (bsezcluster.org), автор на мащабни проекти за Варна, подкрепени в пълен обем вече от 5 области и 8 общини от Североизточна България, от г-н Иван Портних – кмет Община Варна и от комисията „Европейски въпроси и международно сътрудничество“ към местния парламент, подкрепени и от общини Белослав, Девня и Аксаково в конкретни съгласувани проекти: ⭐ «Български Логистичен Коридор (Азия-Порт Варна-Централна Европа)» – EU Gateway за Североизточна България; ⭐⭐ «Европейски Експо Център Варна (Нов Логистичен и Реекспортен хъб към СЕЕ) за внос и износ» в близост Фериботен комплекс Варна и ⭐⭐⭐ «Втори Аспарухов мост на две нива» съглано утвърденото трасе за втори мост заложено в действащият Общ устройствен план – Варна.
Оригинални снимки в заснет бул. Васил Левски, източник: Varna Drone & Hamburger Deckel
