Пристанището Варна е най-голямото пристанище в България – важно от геостратегически план за България и заемащо важно място в трансевропейските транспортни коридори. То е разположено както на черноморското крайбрежие при Варна (Терминал „Варна Изток“), като и във вътрешността на Белославското езеро при Девня (Терминал „Варна Запад“). Пристанището има обща дължина на кейовете – 5,77 км, открити складови площи – общо 443 993 м2 (вкл. Складова база) и складове закрити: общо 79 063 м2 (вкл. Складова база).
Оперативното управление трябва да е децентрализирано във Варна както това е днес в Констанца, където пристанище Костанца е икономически двигател на Румъния от 10 години и приоритет на държавата им.
Управлението на държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура” трябва да е във Варна, а не някъде на 500 км далече от морето в София. Пристанищата Варна Изток и Варна Запад все още нямат подробни устройствени планове – пространствен или генерален днес 2019 година, всичко това спира възможности за нови инвестиции, нови инициативи и спира развитие на цялото пристанище Варна. Хората, които ръководят тази дейност от София – не познават, нито проблемите на Варна, нито проблемите на пристанището, нито знаят какво искат инвеститорите (големи пристанищни оператори), нито познават какви кораби опират между Азия-Европа обслужващи транзитните товари към Централна Европа. Нито знаят, а нито се вълнуват за проектите изпълнявани от сдружения в обществена полза в цел развитие на пристанището, който вече са подкрепени на ниво области и общини в региона – изпълнявани в цел реализация на нови логистични коридори през порт Варна. Нито познават кмета, нито познават областния управител във Варна. А някой от тях в София – въобще и няма да се учудя да не са виждали въобще пристанище в живота си и да не знаят какво е Panamax кораб.
❌ Отчитайки, че за 20 години в Пристанище Варна няма направена практически нито една мащабна инвестиция.
❌ За 10 години откакто България е пълноправен член на Европа, няма реализиран или заявен нито един мащабен проект за порта за модернизация с искане за европейско финансиране към ЕК.
❌ В новият програмен период 2020-2027 година няма заявен нито един проект за ЕС финансиране и проект за Пристанище Варна. Направете паралел в пристанище Констанца до 2020 година имат заявени ЕС проекти за над 450 млн. евро в нови инвестиции.
За какво ни е тава “оперативно” и централизирано управление от София – при условие, че няма нищо реализирано в планиране и от направени инвестиции за последните 20 години от нещо мащабно в Пристанище Варна?
Ако в Пристанище Варна не бъде изграден поне едни дълбоководен контейнерен терминал, страната ни няма да може да развива контейнерната търговия, която е бъдещето и цел на големите пристанищата в Европа.
Днес само товарооборота от Азия към Европа се равнява на над 310 млрд. $ на година. Ежегодно повече от 55 милиона TEU се обработват от пристанища в Европа, а 70% от контейнерите товари влизащи в Европа идват от Далечния Изток. 5,5 млн. TEU са предназначени за Централна и Източна Европа, но отиват към пристанища в Северозападна Европа. Констанца се подготвя и гради бъдещето си, там практически всяка година се инвестират от 180-190 млн.евро европейски инвестици (ЕС проекти), в момента се строи нов втори контейнерен терминал зa Post – Panamax контейнеровози (Pier II S) с капацитет 325000 ТEU. А какво правим ние в България – нищо?
Какво губим от липса на дълбоководен контейнерен терминал?
Отчитайки развитието на съседни дълбоководни пристанища – примерно в Констанца, анализ за 10 години – макроикономическите им показатели показват, че изграждането само на едно дълбоководно контейнерно пристанище генерира значителен обем транзитни товари към Централна Европа в млн. тонове за година. Терминала генерира до 5 години от 110-120 млн. евро инвестиции ПЧИ на година непосредствено в зоната до или в самото пристанището, и в града от мащабно разрастване, значителен брой нови места и увеличение на доходите.
Един дълбоководен терминал освен, че генерира мащабни транзитни товари – внос и износ, привлича и големи инвеститори от чужбина за нови производствени мощности и логистика близо до море, което пряко води до наемане на нови площи, както непосредствено в пристанището, така и в индустриални зони непосредствено до порта, съгласно анализите това са от 200 до 500 декара на година в увеличение до 5 години.
Статистиката показва, че само 2017 година над 3 /три/ милиона кв.м. площ под наем и инвестиции ПЧИ от 180 милиона са отчетени в пристанище Констанца. Дълбоководният контейнерен терминал генерира пряко 300-350 млн.евро инвестиции ПЧИ на година в нарастване в региона до дълбоководното пристанището, като днес край Констанца инвестицийте ПЧИ вече достигат почти 1 млрд. евро ПЧИ за година.
От 10 години почти всички изпълнителни директори на пристанище Варна, ред министри и зам. министри на транспорта, експерти от Морската камара във Варна и председатели на Държавна комисия по стокови борси и морски експерти – еднозначно заявяват, че на Варна е нужен дълбоководен терминал. Дълбоководните бълкери (Bulk carrier) зърновозите отиват за дотоварване в Констанца от години, зърното от Добруджа се товари вече в Констанца.
Д-р инж. Дойчин Ников, председател на Клъстер Черноморска Икономическа Зона (bsezcluster.org), автор на мащабни проекти за Варна, подкрепени в пълен обем вече от 5 области и 8 общини от Североизточна България, от г-н Иван Портних – кмет Община Варна и от комисията „Европейски въпроси и международно сътрудничество“ към местния парламент, подкрепени и от общини Белослав, Девня и Аксаково в конкретни съгласувани проекти: ⭐ «Български Логистичен Коридор (Азия-Порт Варна-Централна Европа)» – EU Gateway за Североизточна България; ⭐⭐ «Европейски Експо Център Варна (Нов Логистичен и Реекспортен хъб към СЕЕ) за внос и износ» в близост Фериботен комплекс Варна и ⭐⭐⭐ «Втори Аспарухов мост на две нива» съглано утвърденото трасе за втори мост заложено в действащият Общ устройствен план – Варна.
Д-р инж. Дойчин Ников: “Пристанище Варна няма никаква светлина в тунела. Образно казано, тъпчем на едно място, въртим търговията със зърно с гемии и чакаме чудо вече 30 години?”
Образно казано, тъпчем на едно място от години, въртим търговията със зърно с гемии и чакаме да се случи чудо. Но такова чудо без промяна на мисленето ни няма как да се случи практически и до 20 години. Това което ще се случи напълно гарантирано до няколко години макроикономически, че много скоро ще загубим окончателно едно пристанище с колосално геостратегическо преимущество като пристанище в Черно море входна врата в Европа. Губейки товари, пристанището автоматично ще загуби и работни места, ама явно и това днес също не вълнува никого. <цялата статия “Пристанище Варна няма никаква светлина в тунела. Образно казано, тъпчем на едно място, въртим търговията със зърно с гемии и чакаме чудо вече 30 години?“>
Пристанище Констанца – проекти с ЕС финансиране заложени и нови терминали, който ще се реализират до 2030 година.
⭐ През 2003 г. на територията на Пристанище Констанца започва да функционира най-големият контейнерен терминал в Черно море. Дълбочината на газене е 14.5 метра, който позволява обработването на кораби и от тип Panamax и Post – Panamax. В момента в Констанца се строи нов втори контейнерен терминал зa Post – Panamax контейнеровози (Pier II S) с капацитет 325000 ТEU.
⭐ През 2008 година – Правителството подписа меморандума за преместване на Пристанище – Варна.
Според решението на варненският парламент Община – Варна се ангажира да приеме бързо новия общ устройствен план на Варна, като в него залегне реорганизация на пристанището. Община – Варна ще окаже и съдействие за направата на устройствен план на бъдещия нов контейнерен терминал. Варненската община ще бъде мотора и на провеждането на международен конкурс за концепция за сливането на сегашното пристанище “Варна-изток” с останалата част на града. В организирането на конкурса ще участват и министерствата на транспорта и на регионалното развитие и благоустройството. От своя страна Министерски съвет се ангажира с ускоряване на предвижването на общия устройствен план през държавните институции, както и на актуализацията на генералния план на варненското пристанище. Правителството ще бъде задължено и да предостави безвъзмездно на общината сегашния терен на Варна-изток. Проектът на председателят на Борислав Гуцанов за преместване на варненското пристанище и превръщането на старото пристанище в зона за атракции е най-фундаменталната идея в морската столица.
⭐ 2012 г. – Проект №1 & №2 Пристанище Варна = 3 в 1 „Дълбоководен терминал & Шлюз & Mост” (автор инж. Дойчин Ников, НПО “Бъдеще за Варна”)
инж. Дойчин Ников: “Готова авторска концепция и готови проекти в две решение за обработка post-Panamax клас съдове. Към настоящия момент, поради ограничения височина от 46 м от съществуващият Аспарухов мост – е невъзможно влизането на кораби, 3 и 4 клас Post-panamax контейнеровози във Варненското езеро. В момента, Пристанище Констанца Юг контейнерен терминал е всъщност единственият порт в Черно море, който може да обработва големи PANAMAX и post-PANAMAX клас кораби контейнеровози. Изпълнението на проекта е възможно само в рамките на 14-18 месеца, и ще позволи чрез Варна Порт Контейнерен Терминал (вътре във Варненското езеро) да влизат и да се обработват PANAMAX и post-PANAMAX клас кораби: – Без вдигане на Аспарухов мост с 11 m; – Без да се разруши стария Аспарухов мост; – Без да се изгражда нов по-висок мост над езерото.”
⭐ 2013 г. – кап. Жорж Дерелиев, Изпълнителен Директор на БВФ Порт Бургас.
“Възможността за товарене на кораби Панамакс намалява транспортните разходи на зърноизносителите“
⭐ 2013 г. – Доц. Д-р Божидар Чапаров – бивш изп.директор Пристанище Варна ЕАД
„За да можем обаче обработваме контейнеровози от ново поколение и големи зърновози, на нас са ни необходими специализирани дълбоководни терминали. В момента за съжаление в района на Варна, такива кораби не могат да бъдат обработени. На първо място ни трябва дълбоководен контейнерен терминал и модерен зърнен пристанищен термина.”.
⭐ 2015 г. – Инженери (МТ и експерти.) предлагат Аспаруховият мост да бъде повдигнат с 10 метра. Генчо Георгиев и Иван Якимов
„За да може да се развива пристанището и по канала да преминават и по-високи кораби, дългата 320 метра връхна стоманена конструкция на моста в зоните на рампите да бъде повдигната”
⭐ 2015 г. – кап. Богдан Богданов – Председател на Българската Морската камара, Проф. Анелия Клисарова и членовете на Българската морска камара обсъдиха проекта за новото пристанище. barometar.net
„Варна има прекрасни възможности за развитие, но съвсем умишлено се създават пречки. Да вземем един от най-дискутираните провалени проекти – този за пристанището. Не зная защо управниците ни не могат да проумеят, че това пристанище не е само варненско, то е българско, а ние по никакъв начин не сме конкурентно способни. Градът ни и държавата ни имат нужда от експерти и професионалисти, които да решават проблемите ни, а не от партийни кадри, които съсипват икономиката”, каза председателят на Камарата кап. Богдан Богданов.
⭐ През 2016 година в Пристанище Констанца са обработени 711 339 TEU пълни контейнери без празните.
⭐ Април 2016 г. – инж. Дойчин Ников – Председател НПО ”Бъдеще за Варна” в-к Черно море – Отварят със специален шлюз Аспарухов мост за големи кораби.
„Как да се справим с непреодолимата засега преграда, която създава мостовото съоръжение за влизане на 3-ти и 4-ти клас контейнеровози във Варненското езеро, предлагат варненски експерти” .
⭐ Май 2016 г. – инж. Дойчин Ников – Председател НПО „Бъдеще за Варна, www.e-democracy.bg
Анализ 01/ май 2016 и възможни решения на проблема с достъпа на корабите (море-езеро) „Предприемане на действия за преодоляване на височинните ограничения и ограниченията в газенето през канала море-езеро за по-големи плавателни съдове, 2014-2020, МРРБ” създавани от Аспарухов мост.
⭐ Май 2016 г. – инж. Дойчин Ников – Председател НПО „Бъдеще за Варна, www.e-democracy.bg
Анализ -02/май 2016 на значими икономически инвестиционните проекти за гр.Варна и Област Варна по отношение на доходност (в БВП – Брутен Вътрешен Продукт и към бюджет Община Варна). Възможности за отпускане на заем за строителство, погасяване и оценка на практическа реализация до 2020 календарна година.
⭐ Юни 2016 г. Капитал -Новото пристанище на Варна. Морският град прави пореден опит да възроди проекта за нов интермодален терминал.
“Така заради липса на далновидност варненското пристанище вече е обречено да остане сред малките в Черно море по отношение на контейнерните превози, твърдят от Морската камара във Варна. Според нейни членове сега дори и изграждането на новия интермодален терминал няма да промени радикално нещата. По тази причина за него трудно ще бъде намерен частен инвеститор. Още повече че Турция също поднови своите пристанища, в момента и Грузия довършва голям проект.”
⭐ Ноември 2016 г. – инж.Дойчин Ников, НПО „Бъдеще за Варна”, Анализ -04/ноември 2016 = Нужен ли е дълбоководен терминал в порт Варна?
Към момента в пристанище Варна – няма съвременен контейнерен терминал с газене до 14.5 метра, които да позволява обра ботването на контейнеровози кораби от тип:
– Panamax (3 генерация с газене над 11.00 до 12 метра, TEU 3,000-4,500); – Post -Panamax (4 генерация с газене над 11.00 до 13.00 метра, TEU 4,000-5,000); – Post -Panamax Plus (5 генерация с газене между 13.00 до 14.00 метра, TEU 5,000-8,000); – или New-Panamax (6 генерация с газене от 15.50 метра, TEU 11,000-14,500).
o Липсват и специализирани контейнерни кранове за обслужване на такъв клас кораби.
⭐ 14 юни 2017 г. – В Областна администрация Варна официално пред г-н Ангел Забуртов, генерален директор на ДП „Пристанищна инфраструктура” бяха презентиран проекти на НПО ”Бъдеще за Варна”:
- Български Логистичен Коридор (Азия-Порт Варна-Централна Европа) – EU Gateway или EGP от конкретни подпроекти:
- Проект “Логистичен и Реeкспорт Хъб за Централна и Източна Европа – Bulgarian Gateway” в региона на град Варна и пристанище Варна
- Европейски Внос-Износ Експо Комплекс Варна /Фериботен Комплекс/ – етап 1
- Готов проект с общинско, надобщинско и регионално значение – напълно покриващ изискванията заложени по СИР 2014-2020 за „Създаване на клъстер от пристанища във Варна, Варненското и Белославско езера, и утвърждаването му като логистичен и дистрибуторен център с пристанища в Русе и Силистра за връзка между Общоевропейските транспортни коридори VII, VIII, IX и ТРАСЕКА.”
- Проект №1 и №2 Пристанище Варна = 3 в 1 „Мост & Шлюз & Терминал” за достъп към Варненско езеро.
- Иновационно решение за справяне с проблема в транспортен трафик по коридори Варна-Аспарухово (градски трафик) и Бургас -Девня/Варна– Русе (международен трафик) – технически без строителство на нов мост и без прокопаване на тунел през Варненско езеро;
- Иновационно решение за изграждане шлюз, който ще предостави в бъдеще достъп на post-Panamax клас съдове и бълкери (Bulk carrier) с тонаж над 60.000 тона във Варненското езеро, или докуване им в Интермодален Терминал – Варна, терминали Белослав или в Пристанище Варна – Изток;
⭐ Август 2017 – България е географски хъб на сухопътните трасета през Евразия, смята експерт
България представлява естествен географски хъб на сухопътните трасета през Евразия, твърди Георги Минчев от Българска асоциация за спедиция, транспорт и логистика.
„България се намира приблизително по средата между двете основни трасета – едното, което минава през Русия на север, а другото минава малко по-на юг през Средна Азия, където през Кавказ е класическия път на коприната. Страната ни е предпочитана и в значителна степен неизбежна точка за свързване – нещо като географски хъб на тези две паралелни сухопътни трасета през пространствата на Евразия“, коментира предимствата на страната ни като географско положение Георги Минчев от Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.
⭐ 8 септември 2017 – България има възможност да се превърне в мултимодален хъб между Европа и Азия.
С инвестициите в транспортната инфраструктура България има възможност да се превърне в мултимодален хъб между Европа и Азия. Това заяви заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Велик Занчев в рамките на Втора международна конференция на високо равнище „Интегрирани транспортни коридори Европа–Азия“, която се провежда днес в Одеса, Украйна, съобщиха от пресцентъра на Министерството на транспорта.
⭐ 15 септември 2017 – Traficmedia.ro – Над 3 /три/ милиона кв.м. площ под наем отчитат в Пристанище Констанца и инвестиции от 180 милиона евро!
⭐ 30 септември 2017 – Cugetliber.ro – Румъния смята да инвестира още 647 млн.евро в Пристанище Констанца до 2020 година чрез ОП(ЕС)
⭐ 30 януари 2019 – Официално представяне на проекта „Български логистичен коридор (Азия – Порт Варна – Централна Европа) – EU Gateway” на СНЦ “Клъстер Черноморска Икономическа Зона“ в дирекция Пристанище Варна ЕАД.
На 25.01.2019 година, проекта „Български логистичен коридор (Азия – Порт Варна – Централна Европа) – EU Gateway” и цялостна концепция за достъп на дълбоковдни кораби във варнеското езеро на СНЦ “Клъстер Черноморска Икономическа Зона“ беше официално представен от Д-р инж. Дойчин Ников и Д-р инж. Борислав Ников в дирекция Пристанище Варна ЕАД.
⭐ 30 януари 2019 – Пристанище Варна ЕАД подкрепи проекта „Български логистичен коридор (Азия – Порт Варна – Централна Европа) – EU Gateway” на СНЦ “Клъстер Черноморска Икономическа Зона“
“Г-н Ников, Пристанище Варна” ЕАД е държавен оператор и управлява терминали Варна-Изток, Варна-Запад и е част от Пристанище за обществен транспорт с национално значение – Варна. Нашата основна задача е да увеличаваме количествата и видовете на обработваните товари и винаги бихме подкрепили действия, които ще доведат до това. Бъдещето развитие на предложената от Вас идея, представлява интерес за нас.” Пристанище Варна ЕАД
